Автомобилната индустрия на СССР рядко се е отличавала с оригиналност: нейните модели често бяха на базата на откраднати западни технологии, на цели германски производствени линии, демонтирани след войната и пренесени на изток, и на един лиценз на Fiat, уреден с помощта на италианската комунистическа партия. Но все пак по съветско време тамошните производители си имаха собствени модели и собствена развойна дейност. Днешната руска индустрия се свежда до иззетите от Renault технологии (като Лада Веста и Ларгус), до сглобка на китайски копия (днешният Москвич) и до продължаващото производство на съветски антики като класическата Лада Нива или УАЗ Буханка - модели, отдавна прехвърлили половинвековна възраст. Как се стигна до тази ситуация? През 90-те години съветските гиганти бяха методично разграбвани и в същото време изправени пред далеч по-модерната вносна конкуренция. Техните отчаяни опити да се справят в тази ситуация родиха някои куриозни серийни модели и прототипи, нито един от които обаче не постигна успех. Ето тези последни 13 пирона в ковчега на съветската автоиндустрия.
Забравените руски автомобили (ГАЛЕРИЯ):
„АСМ-Холдинг“, създаден върху развалините на могъщото някога Министерството на автомобилната промишленост, започна странен проект в края на 90-те години - създаването на микрокола. Така и не стана ясно откъде ще дойдат агрегатите за нея. Говореше се за някакви малки предприятия, дори гаражи и фабрики за тестени изделия като доставчици.
Първият Мишка беше лошо залепен модел от фибростъкло с агрегати от серийната Ока. После по изложения се мернаха уголемени версии с агрегати от ЗАЗ Таврия. Включително пикап и дори бензиново-електрическа хибридна версия. После проектът изчезна, заедно с целия ASM-Holding.


3