Автомобилната индустрия на СССР рядко се е отличавала с оригиналност: нейните модели често бяха на базата на откраднати западни технологии, на цели германски производствени линии, демонтирани след войната и пренесени на изток, и на един лиценз на Fiat, уреден с помощта на италианската комунистическа партия. Но все пак по съветско време тамошните производители си имаха собствени модели и собствена развойна дейност. Днешната руска индустрия се свежда до иззетите от Renault технологии (като Лада Веста и Ларгус), до сглобка на китайски копия (днешният Москвич) и до продължаващото производство на съветски антики като класическата Лада Нива или УАЗ Буханка - модели, отдавна прехвърлили половинвековна възраст. Как се стигна до тази ситуация? През 90-те години съветските гиганти бяха методично разграбвани и в същото време изправени пред далеч по-модерната вносна конкуренция. Техните отчаяни опити да се справят в тази ситуация родиха някои куриозни серийни модели и прототипи, нито един от които обаче не постигна успех. Ето тези последни 13 пирона в ковчега на съветската автоиндустрия.
Забравените руски автомобили (ГАЛЕРИЯ):
Трескавите търсения на собствен път в края на 90-те години накараха московския завод да създава дълги, а после и къси автомобили с неясно предназначение, базирани на конструктивно добрия, но лошо сглобен Москвич-2141 от дефектни части. Апогеят на тази дейност беше най-дългият и плашещо безвкусен Москвич Иван Калита. Имаше дори автомобили със задвижване на всички колела с индекс 2144. Московските чиновници, към които бяха насочени тези коли, ги избягваха с различна степен на учтивост. Може би защото и цената им бе като за Audi. Тези модели на практика ликвидираха завода АЗЛК.


3