Историята на дизеловите двигатели в Русия обхваща повече от седем десетилетия, но краят й е нещастен.Тяхната разработка започва още преди Втората световна война, когато в едно от „затворените“ конструкторски бюра (в тях работят само осъдени инженери) е създаден двигателя „Коджу“ (Коба Джугашвили е партийният псевдоним и истинската фамилия на Сталин). Експерименталните двигатели са инсталирани на прототипи на камиони, модифицирани, но така и не доведени до реализация или производство.
Неуспешната история на руските дизелови коли (ГАЛЕРИЯ):
В началото на 90-те години АЗЛК отново се замисли за дизелова модификация на Москвич – този път моделът 2141, но такъв автомобил отново беше планиран предимно за Западна Европа. Москвич-21413 е оборудван с дизелов двигател Ford KHD (този двигател е инсталиран на Ford Sierra).
С работен обем от 1,8 литра, двигателят развива 60 к.с.
На практика няма никакво търсене на Москвич в Западна Германия, където трябва да бъде продаван. Много малко дизелови автомобили са сглобени и повечето от тях остават в родината си.
В края на 90-те години на миналия век в Чехов се сглобява ВАЗ-21215 – аналог на Niva, на който самият износител Poch монтира във Франция дизелови двигатели Peugeot XUD9ND. Автомобилите с двигател 1.9L с мощност 65 к.с. са предназначени не за вътрешния, а за западния пазар