Автомобилните гуми са проектирани за използване в широк диапазон от температури, като според стандартите горната граница за летните гуми е +55 °C. Въпреки това, при шофиране работната температура се повишава значително спрямо температурата на въздуха и като правило е с няколко десетки градуса по-висока, обясняват експертите от компанията Cordiant.

Най-високите стойности се наблюдават при комбинация от фактори – висока околна температура, нагрят асфалт, максимално натоварване на автомобила и интензивен трафик при постоянна висока скорост или често използване спирачки. Това са най-трудните условия за гумите. В първия случай, например, при шофиране по магистралата, гумата се нагрява от процеса на търкаляне на съпротивлението, а във втория – от механизмите на спирачната система.
При такива условия протекторът на силно нагрятите гуми се износва по-интензивно и рискът от вътрешно увреждане при тях се увеличава. Същото се случва и при оперативни нарушения – като недостатъчно налягане, например. Ако гумата се спусне до 1-1,5 атмосфери, което не винаги се забелязва визуално по време на шофиране, това ще доведе до увеличено генериране на топлина. Тогава се увеличава опасността от повреда на гумата, тоест експлозията по време движение.
Също така си струва да се има предвид, че налягането в гумите се повишава при топлината. Това е естествен процес и не е необходимо гумата да се спада. Основното правило при жега е да се проверява вътрешното налягане с манометър (винаги на студени гуми преди шофиране) и при шофиране с висока скорост да се прави периодично спиране на всеки три до четири часа за половинчасова почивка. В същото време, колкото по-висока е скоростта, толкова по-чести и по-дълги трябва да са спиранията.

