Италианският град Торино, където се намира най-старият автомобилен завод в Европа, е типичен пример за индустриалния упадък, с който се сблъскват някои райони на континента, пише Ройтерс. Причината е, че автомобилните производители водят трудна битка с разходите за електрификация, слабото търсене и конкуренцията от Китай.
Разположен в подножието на Алпите в Северозападна Италия, Торино е мястото, където Fiat, който сега е част от мултинационалната компания Stellantis, е съоснован от семейство Аниели преди 125 години. Сега той трябва да се справя с упадъка в автомобилния сектор, пример за който е и състоянието на историческия завод "Мирафиори".
В завода се произвеждат електрическия градски автомобил Fiat 500 и два спортни модела Maserati, но поради слабото търсене производството е спряно през голяма част от годината, а 2800 работници са в принудителен отпуск с намалено заплащане. "Той на практика вече е затворен, како производственият процес се възобновява от време на време", казва Джакомо Дзулианело, работник в завода и синдикален член, който е сред освободените от работа до началото на ноември.
За да оцелее, Fiat ie раздели с италианската си идентичност, като първо се сля с Chrysler през 2014 г., създавайки Fiat Chrysler, а през 2021 г. се присъедини към производителя на Peugeot - PSA, за да създаде Stellantis. В същото време Торино загуби четири от автомобилните си завода за последните четири десетилетия. Започна се с "Лингото" през 1982 г., прочут с тестовата си писта на покрива, която се появява в британския филм от края на 60-те години на миналия век "Италианска афера", и се стигне до съоръжението в Груляско миналата година.
"Мирафиори" - някогашен символ на мощта на Fiat, в който са работели близо 60 000 души и са се произвеждали до 1 милион автомобила годишно, включително оригиналния Fiat 500 в златния период през 60-те на миналия век, вече е сянка на предишната си слава. "Тук, в Торино, думата упадък е табу. Може да го наричаме както си искаме,... но това е неоспорим факт", казва Лука Давико, социолог в Политехническия университет в града.
В Торино и околностите му живеят около 2,2 милиона души. Градът се опитва отново да се утвърди като туристическа дестинация с елегантния си център, музеите, местната кухня, академичния център, и близостта до Алпите. Там също така процъфтяват аерокосмическата индустрия и "Ювентус", най-успешният футболен клуб в Италия.
Въпреки това, тъй като от 50 000 до 60 000 работни места в района още са свързани с автомобилната индустрия, настроението е мрачно. Работниците от Stellantis започнаха общонационална стачка на 18 октомври, за да окажат натиск върху правителството и компанията за запазване на работните места.
По данни на Италианската федерация на металурзите към Конфедерацията на профсъюзите на трудещите се производството на Stellantis в Италия ще намале под 500 000 автомобила тази година, което е най-ниското ниво от 1958 г.
„Мирафиори“ е последният автомобилен завод в Торино, чиито работници в по-голямата си част нямат работа или са пред пенсиониране. Средната им възраст е 57-58 години, твърдят профсъюзите, а по-младите поколения вече не са привлечени от сектора.
Франческо Дзирполи, професор по мениджмънт в университета "Ка Фоскари" във Венеция и научен директор на Центъра за иновации в автомобилостроенето и мобилността твърди, че италианското автомобилно производство е намаляло защото Stellantis пести от инвестиции в нови модели, особено за местните си заводи.
След като Fiat стана част от Stellantis, Торино вече не е основeн център за инженеринг и разработване на продукти, допълва Дзирполи. Последните модели Fiat, Alfa Romeo и Lancia са конструирани в Италия, но използват предимно френски двигатели и платформи. Те се сглобяват в чужбина, а изпълнителният директор на Stellantis Карлош Тавареш заяви, че производството на един от тях - Alfa Romeo Junior, в Италия, а не в Полша, би увеличило цената му на дребно с 10 000 евро.
„Мирафиори“, известен като „град в града“, е огромен комплекс, разположен на над 2 милиона квадратни метра. Когато обаче Дзулианело отива на работа, му предстои 15-минутно ходене от вратата на завода до монтажната линия през изоставени пространства. Работниците в принудителен отпуск получават около 1100 евро месечно след облагането с данъци, докато редовната заплата е към 1600 евро. Профсъюзите твърдят, че много от тях се борят за препитанието си.
„Преживяхме тежки периоди“, казва Давиде Манаго, високопоставен член на синдиката и работник в завода, чиято съпруга също работи в „Мирафиори“. И двамата са били отстранявани от работа няколко пъти, но за щастие никога по едно и също време. Въпреки това парите понякога „не стигаха за изплащане на ипотеката, а да поискаш заем от банката, за да сложиш храна на масата, не е лесно“, добавя 49-годишният Манаго.
Stellantis настоява, че "Мирафиори" има бъдеще. Заводът произвежда скоростни кутии за електрически и хибридни автомобили, има център за рециклиране на части и лаборатория за батерии, а в края на 2025 г. ще започне производството на нова хибридна версия на Fiat 500.
Торино може да се възползва и от привличането на друг автомобилен производител, което ще се сложи край на статута на Stellantis като единствен голям национален производител на автомобили. В момента се водят разговори с китайските Dongfeng Motor и Chery. Въпреки това Манаго се надява, че 18-годишният му син и 15-годишната му дъщеря ще намерят по-добри възможности на друго място. "Очаквам, че бъдещето им няма да е в Торино, а може би дори не и в Италия", казва той.