При покупката на употребяван автомобил, едно от основните неща, които се проверяват от кандидат-купувача, е състоянието на купето. Видими следи от ръжда и корозия са сигнал, че е по-добре тази кола да бъде пропусната.
Това поражда подозрение, че производителите на автомобили умишлено избягват използването на устойчиви на корозия материали за каросерията. Така проблемът с ръждата остава проблем и не позволява на превозните средства да запазят своята привлекателност и функционалност в продължение на много години.
Защо световните автомобилни гиганти не произвеждат масово неръждаеми автомобили? Материали като алуминий, въглеродните влакна, пластмаса и титан отдавна са намерили своето място в автомобилната индустрия, демонстрирайки своята ефективност. Но въпреки очевидните им предимства, високата цена и сложността на производствения процес остават значителни пречки пред широкото им използване.
На пръв поглед неръждаемата стомана може да бъде отлична и рентабилна алтернатива на поцинкованите каросерии. Този материал обаче има значителни недостатъци - неговата мекота води до намаляване на якостта, а високата цена прави машините неконкурентоспособни.
Автомобил, направен изцяло от неръждаема стомана, би бил не само скъп за производство, но и тежък и крехък, което прави неговата издръжливост съмнителна. Пример е известният DeLorean DMC 12, същата кола от филма „Завръщане в бъдещето". Дори в тази кола неръждаемата стомана е използвана само за външните панели, докато рамката е направена от композитни материали.
Какво да кажем за алуминиевите сплави? На пръв поглед те също изглеждат примамлив избор. Алуминият наистина е по-лек от стоманата и я превъзхожда в борбата с ръждата. Но не всичко е толкова просто - тези сплави са много по-скъпи, а заваряването им е сложна задача.
Освен това, въпреки предимствата си, алуминият не е много издръжлив. Например в най-новата версия на Audi A8 инженерите направиха компромис: за да увеличат здравината на автомобила при сблъсъци, бяха въведени конвенционални стоманени сплави, въпреки че преди това тялото на този модел беше направено изцяло от алуминий.
Титаниевите сплави превъзхождат алуминия по сила и не страдат от неговите недостатъци, но цената им е просто астрономическа. Те струват шест пъти повече от алуминия, което прави автомобилите с титаниево тяло луксозен артикул.
Основният съперник на титана е въглеродът, който е композитен материал, състоящ се от полимер и епоксидна смола. Въглеродът не само има здравина, сравнима с титановите сплави, но също така се възползва от лекотата и устойчивостта на корозия. В търсене на перфектната комбинация от свойства, производителите на премиум автомобили често използват титан и въглеродни влакна, но това също прави колите много скъпи.
И накрая, основната причина, поради която масово произвежданите автомобили никога няма да станат неръждаеми, е, че за производителите на автомобили просто не е изгодно да произвеждат издръжливи автомобили. Ето защо при всички съвременни автомобили първите признаци на корозия често започват да се появяват веднага след изтичане на гаранцията.