През 2007 изглеждаше, че най-големият пробив в областта на автомобилите е въпрос само на няколко месеца. В годината, в която Стив Джобс представи първия iPhone и тласна света към една от най-големите му технологични трансформации, една европейска и една индийска компания се бяха съюзили, за да направят същото и с превозните средства.
Ги Негре с MiniCAT, задвижван със сгъстен въздух. Инженерът бе продал лиценз за задвижването на Tata
През февруари 2007 Тata Motors обяви официално, че започва партньорство с базираната в Люксембург MDI Group, за да предложи Tata Nano, бъдещия най-евтин автомобил в света, не само с бензинов мотор, но и с революционен нов двигател, работещ... с въздух. По-късно през същата година създателят на MDI Ги Негре увери The New York Times, че всичко е готово и още от 2008 неговите двигатели ще се монтират серийно в Nano.
Самата Tata Nano бе достатъчно гръмко обещание, за да завладее страниците и на западните медии. Компанията, която днес притежава Jaguar и Land Rover, бе да предложи автомобил, който да е по-евтин от повечето мотоциклети. Шефът на групата Ратан Тата бе фиксирал цената на 100,000 индийски рупии - около 2500 долара по обменния курс от 2007. Официалното представяне на модела, на няколко пъти отлагано, най-после се състоя на автосалона в Делхи през 2008 - и до ден-днешен си остава предизвикалото най-истеричен интерес автомобилно събитие в Индия.
MDI MiniCAT, разработен от Негре
Що се отнася до потенциалните клиенти извън Индия обаче, Nano имаше проблем. Използваният в микроавтомобила бензинов двигател бе далеч под новите прагове за екологичност и в Европа, и в Америка. Затова и съобщението, че евтината малка кола ще се предлага и с въздушен двигател, предизвика такова любопитство. Тази въздушна версия щеше да има нулеви вредни емисии, да изминава до 200 км с едно зареждане, а горивото й да е съвсем обикновен - и достъпен навсякъде - атмосферен въздух. Цената на сгъстяването му според Негре би била около 3 долара на зареждане - което прави разход от около долар и половина за 100 километра пробег.
Самият Негре бе достатъчно уважавано име: популярен инженер, в миналото създавал двигатели за Formula 1 и за Льо Ман. През 2007 неговата компания вече имаше разработени прототипи не само на миниавтомобил с въздушен двигател (наречен MiniCAT), но и на малко камионче, миниван и такси. "Абсурдно е да създаваме "екологични" коли, които не са икономични", настояваше Негре в едно интервю за CNN.
Двигателят със сгъстен въздух на MDI
В самата концепция за двигател на сгъстен въздух нямаше нищо кой знае колко сложно. Сгъстеният въздух се освобождава от резервоара, разширява се, задвижвайки бутало, чрез него - колянов вал, и накрая - колелата. Няма горене, няма вредни емисии, а "горивото" е достъпно навсякъде около нас. И, за разлика от електромобилите с батерии, няма никаква нужда от скъпи и тежки батерии, съдържащи отровни и добивани с цената на огромно замърсяване суровини. Енергийната ефективност на подобна система със сгъстен въздух бе измерена на 74% - двойно над тази на двигателите с вътрешно горене, и много близо до тази на електромобилите с батерии.
Разбира се, имаше и немалко трудности. Единият основен проблем засягаше безопасността: под колкото по-високо налягане е сгъстен въздухът, толкова по-голяма е производителността на двигателя. Но по-високо налягане означава и по-висок риск от злополука. Едва ли някой с охота би карал автомобил, който по всяко време може да се превърне в бомба. Затова създателите на тази технология трябваше да измислят резервоари, които или никога да се не повреждат, или да се повреждат, но по безопасен начин. Вторият проблем бе, че за сгъстяване на въздуха все пак е нужна друга форма на енергия.
Но истината е, че тези проблеми не изглеждаха непреодолими - особено ако се замислим колко несигурна, неефективна и скъпа бе технологията на електромобилите с батерии по онова време. В Индия компанията Reva Electric Car предлагаше електрическо автомобилче, дори по-малко от Nano, с под 150 км автономен пробег и цена, трикратно по-висока от тази на продукта на Tata.
Ратан Тата с първата Tata Nano. Производството на "най-евтиния автомобил в света" срещна редица усложнения, икономическата среда се влоши и продажбите никога не се доближиха до очакваното. Накрая Tata се отказа от модела
Но после нещата взеха да се объркват. Tata имаше неочаквани трудности с пускането на обикновеното, бензиново Nano. Заради протести на местните фермери новата фабрика в Западен Бенгал така и не бе построена. Наложи се производството да се пренасочи в Гуджарат, на 1600 км оттам - с всички усложнения и оскъпявания, които това носеше със себе си. После цената на суровините скочи нагоре покрай глобалната криза, а в същото време покупателната способност на клиентите рязко намаля. Tata все пак успя да пусне Nano на обещаната цена от 2500 долара, но после на два пъти трябваше да коригира цената нагоре. Продажбите, вместо шестцифрени, се оказаха петцифрени. В тази ситуация на ръководството на Tata вече не им бе до експерименти с нови технологии.
Междувременно въздушният двигател започна да понася критики и от учените. През 2009, група изследователи от Калифорнийския университет и Станфорд написаха доклад, съпоставяйки задвижването със сгъстен въздух с другите конкурентни технологии - двигатели с вътрешно горене и електромобили с батерии. Експертите отчетоха фактори като термодинамична ефективност, обхват, парникови емисии в целия процес и цена за крайния клиент.
Ги Негре с произвежданите от MDI микроавтомобили Airpod. Конструкторът почина през 2016, така и не дочакал да види технологията си в масово производство
Заключението на учените не бе обнадеждаващо. Те видяха смисъл в използването на въздушната технология като добавка към ДВГ - нещо като хибридна система. Но заявиха, че при директно сравнение електромобилите бият с лекота въздушното задвижване по всички показатели - "изисквана първична енергия, парникови емисии, разходи за целия жизнен цикъл". Разбира се, някои скептици заподозряха авторите на доклада във връзки с "електрическото" лоби, което според тях се опитва да задуши алтернативните технологии по същия начин, по който някога петролното лоби бранеше двигателя с вътрешно горене от всякакви конкуренти. Така или иначе, от плановете на MDI и Tata остана само един прес релийз, който проседя 15 години на сайтовете им, преди най-после да бъде изтрит през 2023. Ги Негре почина през 2016. Под ръководството на сина му, MDI разработи своя Airpod 2.0 - микроавтомобил с 10 коня мощност, 80 км/ч максимална скорост, две места и 350 кг тегло. Но за масово производство в голям мащаб вече не става и дума.
Проектите на MDI, задвижвани от сгъстен въздух (ГАЛЕРИЯ):