Не е тайна, че съвременните автомобили са по-сложни от всякога. По подразбиране това означава, че съвременните автомобилни технологии имат набор от системи за проверка, диагностика и ремонт, когато нещо се обърка. Някой може да си помисли, че включването на скенер за кодове прави живота на автомобилния механик по-лесен, но се оказва, че не е така.
Ново проучване показва точно разкрива точно обратното - хората, ремонтиращи автомобили в сервизи, са подложени на огромен стрес. И половината от тях искат да напуснат бизнеса, т.е. да сменят професията си. Това е изводът от скорошно проучване на компанията Wrenchway, която анкетира техници, работещи в различни области, включително ремонт на автомобили (двигатели и каросерии). В допитването участват също така студенти, които работят в автосервизи в свободното си време, както и мениджъри в магазини за автомобилни части.
Всички те е трябвало да отговорят на въпроси по теми, вариращи от заплащане до свободно време, надбавки за покупка на инструменти и оборудване, обезщетения, време за пътуване до работното място и възможности за развитие на кариерата. Големият проблем е дали респондентите обмислят да напуснат индустрията, на което огромните 49% са отговорили с „да“.
Откъде идва недоволството? Според проучването стресът около заплащането е водещ фактор. Физическите и умствени натоварвания представляват по-малък процент, следвани от разходите за инструменти и оборудване. Лошото управление, липсата на уважение и ползите от професията също са включени.
Големият проблем в случая е начинът на заплащане на механиците в САЩ, където е проведено проучването. То би трябвало да е почасово, но се оказва, че не е точно така - служителите в сервизите трябва да извършат определена работа, независимо колко време ще им отнеме. И им се плаща именно на основата на свършената работа.
Това е и основната пречка, тъй като 65% от механиците предпочитат директна почасова ставка или почасова ставка с бонуси за допълнителна работа. Около 20% искат 40-часова фиксирана ставка, тоест 5 дни седмично по 8 часа, а 10% настояват за фиксирано заплащане.
Разходите за покупка на инструменти и плащане на обучение също са включени. Механиците обикновено трябва да плащат за собствените си инструменти и с такива инвестиции, които лесно надхвърлят 10 000 долара, много от тях се отказват от работа в индустрията. В същото време утвърдените професионалисти в бранша трябва непрекъснато да бъдат в час с новите технологии и съответно да плащат сериозни суми за обучение.
Проучването рисува доста мрачна картина за бъдещето на автомобилната индустрия, като изводът е, че голяма част от механиците не само в частни сервизи, но и работещи за представителства на големи производители, се готвят да напуснат, посочвайки заплащането и стреса като основни фактори за решението си.
„Най-добрият вариант е въвеждането на твърда заплата, тъй като това поставя механиците под по-малък стрес и показва, че има някакво доверие между тях и собственика на сервиза. Текучеството в бранша е огромно - един механик в малък сервиз изкарва средно между 6 и 8 месеца, след което отива на място, където ще получава повече пари", посочват авторите на изследването.
Те посочва, че ако механиците намерят начини да бъдат по-ефективни при ремонтите, фиксираната ставка се намалява, което на практика намалява заплатата им. Но по друг начин не става. Ако даден ремонт отнеме повече време, механикът работи буквално безплатно.
Към всичко това може да се добави и още един факт, установен от проучването. Оказва се, че от 50 души, обучаващи се за автомобилни механици в техническо училище, едва 4-5 от тях започват работа по специалността. Всички останали се насочват към друга професия, след като завършат.