Може ли старият антифриз да се превърне в лед през зимата?

Охлаждащата течност в двигателя не трябва да кипи на първо място. Но замразяването при силни студове също е противопоказано за колата. Но сега ще ви разкажем как се променят свойствата му при дълги периоди на работа.

Няма да се спираме на въпроси относно пресния антифриз по отношение на неговата устойчивост на замръзване. Ако не е "менте", то новото си е ново: трябва да работи добре. Но да предположи;, че имаме работа с вече стар антифриз. Не е тайна, че повечето собственици на автомобили не се притесняват от препоръчаните интервали за смяна на охлаждащата течност. Те просто карат стария с години и само доливат при нужда.

Докато не се повреди радиатора или някой маркуч. Едва тогава, след ремонта, се актуализира и антифризът... Независимо от тази тенденция има шофьори, които имат отношение към превозните средства и вероятно имат тревожни мисли за възможната заплаха от замръзване на двигателя поради стар антифриз.

За да разберете как възрастта променя свойствата на охлаждащата течност, трябва да запомните нейния състав. Всички течности от този вид се състоят от дестилирана вода, добавки и етилен гликол (антифриз G11, G12, G12+ и G12++) или пропилен гликол (антифриз G13). Делът на гликолите в разтвора обикновено е 54-55%. И не замръзва поне до −40ºС. Но с времето концентрацията на етилен гликол намалява и точката на замръзване се повишава. Например при 44% вече е −28ºС, при 34% - −18ºС, при 24% - −11ºС и т.н.

Накратко, колкото по-малко е гликолът, толкова по-възможно е замръзването на охладителната течност. А с течение на времето етиленгликолът/пропиленгликолът напускат охладителната система, изпарявайки се през байпасните вентили, обикновено разположени или в пробката за пълнене на радиатора, или на капачката на  разширителния съд.

Логиката подсказва, че в един момент останалата вода няма да се справи със студа и ще замръзне. В действителност се случва точно обратното. Точката на кипене на водата е 100ºС. А етиленгликолът започва да кипи едва при почти 200ºС (пропиленгликолът - при 188ºС). Този факт предполага, че не може да се налива само концентрат.

Тоест старият антифриз с времето става все по-устойчив на замръзване. Например, при 70% етиленгликол, смесен с вода, това вещество се превръща в лед само в напълно арктически условия - при −70ºС. С по-нататъшно увеличаване на концентрацията на гликол точката на замръзване започва отново да се повишава: при 85% тя отново е −40ºС, а при 95% е само −20ºС. 100% етиленгликол се втвърдява при −13ºС.

Така старият антифриз може да замръзне само в два случая. Първият е, когато собственикът на автомобила постоянно добавя вода към охладителната система и в крайна сметка концентрацията на гликол в охладителната система се доближава до 0%. Вторият вариант е системата да се долива не с вода, а с неразреден антифриз концентрат.

При този сценарий делът на етилен гликол ще достигне 100% и ще направи възможно замразяването при съвсем нормални зимни температури. Въпреки че това няма да се случи в случай на пропиленов антифриз G13. Тъй като концентратът му гарантирано остава течен почти до −60ºС. Най.важното от всичко казано до тук е, да се спазва пропоцията и при доливане да се добавя готов антифриз, а не вода или концентрат.