Някои шофьори вероятно са се замисляли дали резките ускорения при потегляне светофар в градски условия влияят на разхода на гориво на автомобила. Отговорът изглежда очевиден - наистина има разлика в сравнение със спокойния старт. Въпросът обаче е каква е тази разлика и дали си заслужава да се промени стила на шофиране, за да пести гориво?
Ясно е, че бързото потегляне от място помага за възможно най-бързо постигане на „крайцерска скорост“, при която разходът на гориво е оптимален. За да установи истината, екип на изданието Auto.Mail проведе любопитен експеримент, преминавайки през градски маршрут с голям брой светофари. Първият опит е две преминавания през маршрута с плавно потегляне всеки път, като двигателят се развърта до 2500 об/мин, а вторият - нови две преминавания, но със здраво натискане на педала на старта и съответно достигане на 3500-4500 об/мин.
Как се провежда експеримента?
Останалата част от стила на шофиране и условия си остава същата. След всеки две преминавания резервоарът се пълни с гориво догоре и така се изчислява разхода. Резервният измервателен уред е стандартният бордови компютър на автомобила, който в случая е Mazda CX-5 от 2016 с атмосферен двигател с обем 2,5 литра, 6-степенна автоматична скоростна кутия и задвижване на четирите колела.
Всеки от двата цикъла се състои от пет кръга в нощни условия и е с обща дължина 71,8 км. При всеки от двата опита автомобилът минава през 90 светофара (преминава пет пъти през същите 18 светофара). След потегляне ускорението продължава, докато се достигне разрешената скорост в участъка от +10 км/ч. Избягва се „гоненето“ на зелена светлина и резки спирания. Вместо това се отпуска газта предварително и се намалява плавно, съобразено с пътната обстановка. Скоростна кутия в позиция D, спортният режим не е активиран, системата старт-стоп е деактивирана.
Резултати от измерването
Режим на силно ускорение:
Време за пътуване: 1 час и 39 минути
Разход по касови бележки от бензиностанцията: 11,5 литра на 100 км (8,26 л на 71,8 км)
Разход според бордовия компютър: 11,1 литра на 100 км
Режим на плавно ускорение:
Време за пътуване: 1 час и 46 минути
Разход по касови бележки от бензиностанцията: 9,53 литра на 100 км (6,84 л на 71,8 км)
Разход според бордовия компютър: 9,7 литра на 100 км
Какво означава всичко това?
Авторите на експеримента не претендират за лабораторна точност на резултатите, като искат да видят дали има съществена разлика в двата стила на шофиране. Те признават, че вероятно има някаква неточност както в показанията на бордовия компютър, така и измерванията на количеството налят бензин. Показателите са усредени, като икономичният цикъл показва 9,615 л/100 км, а за „състезателния“ - цикъл – 11,3. Разликата в разхода, която търсим при плавно и здраво каране е 1.69 литра на сто.
Много ли е или малко? Ако се вземе за отправна точка икономичния стил на шофиране, то разсриката цели 17,6%. При цена на бензина за литър 2,81 лева (за България) бързите потегляния вече излизат 3,28 лева. Толкава надплаща шофьорът, ако иска да „дърпа на светофара". При 15 000-20 000 км годишен пробег сумата става доста сериозна.
Разбира се, това е само теоретично, защото шофьорите, които непрекъснато бързат да изпреварят всички останали при потегляне от светофара, са единици. Числата обаче ясно опровергават твърдението, че бързото достигане на „крайцерска“ скорост помага за намаляване на разхода. И доказват, че безразсъдното шофиране, независимо от условията, е предпоставка за създаване на опасни ситуации на пътя, но и удря по джоба на човека зад волана.
В тези оправданието с пестене на време също не важат. Експериментът показва, че разликата в средната скорост на тестовото разстояние е само 3 км/ч. Това показва, че когато каращият нормално шофьор завърши маршрута от 71,8 км., „бързакът“ ще е изминал само 5 км повече за 2 часа пътуване
Въпреки факта, че експериментът е проведен през нощта, всички светофари, включени в маршрута, работят. Следователно шофирането на всеки от тях пет пъти по едни и същи правила (не се спирай на мигаща зелена светлина, спира се на жълта светлина) осигурява доста висока повтаряемост на маршрута. Това е улеснено и от напълно отсъстващия трафик.
Получените цифри са относителни по природа и в случая се използват главно за разбиране на модели. Редът на стойностите на разликата при други автомобили вероятно ще бъде различен - при Mazda CX-5, например, автоматичната скоростна кутия има изразена адаптивност и при интензивно шофиране поддържа високи скорости по-дълго, отколкото е необходимо за интензивно ускорение до 70 км/ч и последващо равномерно движение. Но в същото време няма причина да се получава противоположен резултат на други автомобила.
Маршрутът в случая е доста специфичен: малко хора карат повече от 70 км, използвайки едни и същи светофари. Този път е избран, за да се получи по-бързо и по-точно резултат, който всеки може да коригира самостоятелно, като вземе предвид характеристиките на движението.