След енергийната криза, която избухва в началото на 70-те години на миналия век, компактните автомобили с предно задвижване се превръщат в истинска тенденция на масовия пазар в Европа през следващите няколко десетилетия. Най-старата германска автомобилна компания Opel отбеляза миналата година 40 години от началото на производството на своя емблематичен модел – Corsa.
Тук ще си припомним как се развива този автомобил през годините и защо за около 10 години е продаден в обеми от над 3 млн. броя.
Още преди Втората световна война гамата на Opel включва няколко малки коли с каросерии с две врати, най-известните от които са моделите Olympia и Kadett, които по-късно служат като вдъхновение за разработването на първия модел „Москвич“ 400.
И Olympia, и Kadett продължават да се произвеждат, дори след като германската автомобилна индустрия се възстановява след щетите от войната и спира да произвежда смешните малки коли-кошници, като BMW Isetta. Въпросните модели са достойни представители на своето време, носещи отпечатъка на американския дизайн и базирани на обикновено шаси със задно задвижване. Освен това Kadett остава верен на това оформление до края на седемдесетте години, докато повечето от неговите набори, с изключение, може би, на BMW, още преди това започват да залагат на предното задвижване.
Стандартна рецепта с необичайни подправки
Разбира се, Opel не можеше да бъде пренебрегнат - особено след като основният му конкурент от Волфсбург пуска в продажба близнаците Audi 50/Volkswagen Polo. Ето защо не е изненадващо, че в концернът от Рюселсхайм започва да разработва компактен хечбек.
Така през септември 1982 г. дебютира принципно нов модел, който получава ново име (вътрешнофирменото е S-car). В края на краищата Kadett по това време се смята за пълноправен представител на S-Class, с увеличени пропорции и разширен интериор спрямо предвоенните години, а през 1983 г. дебютира следващото поколение, известно с буквата „E ”, което се отличава със силно аеродинамично „елегантно” тяло с плавни линии.
Corsa, от друга страна, определя външния вид на моделната гама на Opel от края на 70-те години, като силно напомня на Kadett D.
Тялото на модела, проектирано от Ерхард Шнел, се отличава с големи стъкла и минималистично покритие - без декор, непретенциозна пластмасова броня и голяма радиаторна решетка. Както при много автомобили от този клас и предназначение, колата практически нямаше надвес, но ъгловатата каросерия се оказва добре рационализирана. С междуосие от 2,34 м и дължина на каросерията от 3,62-3,96 м, в зависимост от варианта, този автомобил е почти идеален вариант за тесните улици на много европейски градове.
Впоследствие Corsa веднага става, ако не „гражданин на света“, то със сигурност на Западна Европа. В края на краищата продажбите на тази кола започват в Италия, Франция и Испания - тоест в онези страни, където компактността винаги е била ценена. Въпреки това, моделът бързо набира популярност отвъд Ламанша - макар и като Vauxhall Nova.
И най-интересното в тази „география“ е, че моделът се произвежда не в Германия, а в испанския град Сарагоса.
Важно е да се отбележи, че името на автомобила от италиански може да се преведе като „състезание“, въпреки че други значения на тази дума включват „бягане“ или „състезание за скорост“.
Напълно възможно е създателите на автомобила да не са вложили толкова дълбок смисъл в името му. Въпреки това новият продукт трябва да „се състезава“ с конкуренцията, защото Ford излиза с Fiesta през 80-те години, а френското трио – Renault, Peugeot и Citroen – атакуват съответно с Renault 5, Peugeot 205, Citroen AX. В Италия междувременно се появяват Fiat Uno и Lancia Y. Малкият Opel обаче не става аутсайдер – за 10 години той генерира 3 105 430 продажби.
Все пак тук се появява въпросът как точно ще се бори с конкуренцията кола, чиято първоначална версия разполага с еднолитров двигател с мощност от 45 конски сили, която ускорява от 0 до 100 км/ч за 20 секунди? Ако обаче изключим това първо поколение, останалите модификации успяват да се справят значително по-добре. Техните 1,2- и 1,4-литрови двигатели осигуряват ускорение до 100 км/ч за 15 секунди, нещо, напълно приемливо за този клас автомобили.
Сред своите съвременници Corsa A е известен като компактен, но доста динамичен автомобил за стандартите на своя клас.
Как обаче Corsa може да привлече потенциален купувач? Тук фокусът пада върху калниците, които за разлика от повечето тогавашни хечбек модели имат изпъкнали форми.
И тук стигаме до още една отличителна черта на модела: освен традиционната за този клас “тривратка”, Corsa A от самото начало се предлага и под формата на... седан с две врати. По-късно към тях се присъединяват хечбек с пет врати и седан с четири врати, което е рядкост за този клас.
Що се отнася до нивата на тапицерия, в допълнение към „само Corsa“ се предлагат Corsa Luxus, Corsa Berlina и „спортна“ Corsa SR.
За да бъдем честни, отбелязваме, че същите тези издути калници изглеждат малко смешни в комбинация с тесните гуми, но те осигуряват на колата оригиналност и я правят напълно разпознаваема.
Но през 1987 г. и необичайните калници и агресивното име биват напълно оправдани. Това се случва след пускането на версията GSi с 1,6-литров двигател със 100 конски сили. Това е сериозен аргумент за автомобил със собствено тегло от 820 кг, което му позволява да ускорява до 100 км/ч за по-малко от 10 секунди и да развива максимална скорост от почти 190 км/ч. Подходящ отговор на всички производители на подобен клас коли от това време.
Едновременно с това е пусната и опция за любителите на икономичното шофиране – версия с 1,5-литров двигател Isuzu с мощност 67 к.с.
По същество Corsa предоставя на купувача максимална свобода на избор както по отношение на типа каросерия, така и по отношение на мощността на двигателя.
Най-редкият „спортен“ модел е произведен през 1985 г. за хомологация на Британския рали шампионат. Тези автомобили са изцяло бели, оборудвани с 13SB двигател с карбуратор Weber DCOE 40 и персонализиран разпределителен вал. Това осигурява 93 к.с. и максимална скорост от 180 км/ч при ускорение от 0 до 100 км/ ч за 9 секунди.
Това са най-редките версии на Corsa, като компанията произвежда само 500 броя.
През 1990 г. моделът търпи мащабна актуализация на външния си вид. Автомобилът получава нова броня, радиаторна решетка и по-тесни фарове. В резултат на това новият лик значително модернизира превозното средство и му позволява да остане в производство още няколко години - до пускането на напълно новата Corsa B.
Но не може да не споменем, че първото поколение Corsa все още отговаря на името си в буквалния смисъл: легендарният рали шампион Колин Макрей прави първите си състезателни стъпки, включително с Vauxhall Nova. През 1988 г. той печели Шотландския рали шампионат.
За тези, за които спортните нотки в обикновените Corsa не са достатъчни, има опции за настройка от компанията Irmscher, която не само редуцира окачването, но и инсталира грандиозни „ролки“ с увеличен диаметър вместо обикновени колела.
Irmscher е тази, който още през 1984 г. добавя още една интересна опция към не толкова тривиалната каросерия на Corsa - отворена версия Spider със сгъваем покрив.
Още в самия край на производствения живот на първото поколение на модела германците представят концептуалния Opel Corsa Eco3. За да постигне намаление на разхода на гориво с цели 22%, компанията предприема редица стъпки и технически подобрения, максимизирайки аеродинамиката и намалявайки загубите от триене. В допълнение, тази концепция е оборудвана със система старт-стоп, която автоматично изключва двигателя по време на спиране.
И въпреки че са изминали четиридесет години от дебюта на първия Opel Corsa, тази кола все още е обичана от много фенове в десетки страни. Самият производител не забравя това: в чест на годишнината Opel създаде ограничено издание 40 Years Limited Edition, базирано на модерната Corsa. Всеки от 1982-те екземпляра е боядисан в оригиналния червен цвят, като не са пропуснати и ретро мотивите в интериора.