Стивън Кинг има дълга история с коли убийци. От обладания Plymouth Fury в романа „Кристин“ до единствения си опит във филмовата режисура – „Максимална тръпка“, писателят е увлечен по убийства с превозни средства.
Смъртоносните превозни средства са част от работата му, откакто е започнал да пише и публикува. Дори преди, първият му роман - „Кери“, да бъде публикуван през 1974 г., Кинг вече е осеял света с кратки истории за притежавани коли, които се превръщат в смъртоносни. Например неговият разказ „Камиони“ е публикуван за първи път в списание „Кавалиър“ през 1973 г.
Малко по-късно романите му започват да нахлуват във въображението на читателя и да извеждат ужаса на преден план. Разбира се, същата тази история по-късно е публикувана в първия му сборник с разкази „Нощна смяна“ през 1978 г. и след това послужи като основа за „Максимална тръпка“ през 1986 г.
Самият факт, че Стивън Кинг избира да се съсредоточи върху непредумишлено убийство с превозно средство за единствената си режисьорска работа „Максимална тръпка“ е красноречив. От всичките му романи и разкази, които можеше да избере, защо реши да направи филм за камиони, които оживяват, за да убиват хора? Независимо от това, дори след критичния провал на „Максимална тръпка“ писателят продължава да включва автомобили в голяма част от работата си.
Колите-убийци в творчеството на Стивън Кинг (ГАЛЕРИЯ):
Колите в творбите на Стивън Кинг не винаги са толкова откровено смъртоносни като Кристин или Зеления гоблин. Те не винаги просто оживяват и прегазват хората. Понякога те функционират повече като транспорт от безопасно място до по-зловещо. Такъв е случаят с призрачната кола в „Да караш куршума“.
След като майката на студента Алън Паркър получава инсулт, той е принуден да се прибере на стоп от училище. Скоро той се оказва сам през нощта на празен участък от пътя. Това е, докато не бъде взет от друга кола убиец на Стивън Кинг.