Колите-убийци, които Стивън Кинг създаде

Стивън Кинг има дълга история с коли убийци. От обладания Plymouth Fury в романа „Кристин“ до единствения си опит във филмовата режисура – „Максимална тръпка“, писателят е увлечен по убийства с превозни средства.

Смъртоносните превозни средства са част от работата му, откакто е започнал да пише и публикува. Дори преди, първият му роман - „Кери“, да бъде публикуван през 1974 г., Кинг вече е осеял света с кратки истории за притежавани коли, които се превръщат в смъртоносни. Например неговият разказ „Камиони“ е публикуван за първи път в списание „Кавалиър“ през 1973 г.

Малко по-късно романите му започват да нахлуват във въображението на читателя и да извеждат ужаса на преден план. Разбира се, същата тази история по-късно е публикувана в първия му сборник с разкази „Нощна смяна“ през 1978 г. и след това послужи като основа за „Максимална тръпка“ през 1986 г.

Самият факт, че Стивън Кинг избира да се съсредоточи върху непредумишлено убийство с превозно средство за единствената си режисьорска работа „Максимална тръпка“ е красноречив. От всичките му романи и разкази, които можеше да избере, защо реши да направи филм за камиони, които оживяват, за да убиват хора? Независимо от това, дори след критичния провал на „Максимална тръпка“ писателят продължава да включва автомобили в голяма част от работата си.

Колите-убийци в творчеството на Стивън Кинг (ГАЛЕРИЯ):

2 от 7 | Колите-убийци, които Стивън Кинг създаде

Зеленият гоблин от „Максимална тръпка“
„Максимална тръпка“ е единственото начинание на Стивън Кинг в режисирането на филми. След като мистериозна комета преминава покрай Земята, всички неодушевени, създадени от човека предмети оживяват и се обръщат срещу човечеството. Въпреки че това включва косачки, банкомати и автоматизиран мост за таксуване, това се оказва особено смъртоносно за група, хваната в капан на спирката за камиони Dixie Boy, заобиколена от убийствени 18-колесни превозни средства.

Като цяло „Максимална тръпка“ е лагерен и глупав филм. Направен е по сценарий на Кинг и базиран на неговия разказ „Камиони“ от колекцията му „Нощна смяна“ (1978 г.). Въпреки че Зеленият гоблин не е единственият камион, включен във филма, той е най-емблематичният. Това е особено див и пресилен избор на дизайн, но такъв, който се оказва незабравим.