EB112 - моделът, с който Bugatti щеше да конкурира Rolls-Royce

Bugatti e eдно от най-емблематичните имена в цялата история на автомобилната индустрия. Име, което винаги е олицетворявало най-доброто, което може да бъде създадено на четири колела в дадена епоха.

Както казва самият Еторе Бугати - "Нищо не е прекалено красиво, нищо не е прекалено скъпо". Bugatti е олицетворение на вечния стремеж към съвършенство и автомобилите на марката до един са се превърнали в класика, защото всеки от тях е истинско произведение на изкуството.

Новата история на марката би следвало да се раздели на два периода - преди и след VW. За по-новия от тези два етапа сме говорили доста, но сега ни се иска да се върнем към по-ранния от тях. Защото компанията, която се подвизаваше на пазара през 90-те години под ръководството на Романо Артиоли, създаваше невероятни шедьоври, сред които суперавтомобила EB110 с V12 и ръчна скоростна кутия. Дори самият Михаел Шумахер си купува екземпляр от модела EB110 SS.

EB112 е може би още по-идеално представяне на това, което марката искаше да олицетворява през 90-тe години. Когато компанията решава да направи луксозен автомобил за най-богатите в света, на Джорджето Джуджаро е възложено да създаде своя визия за това как може да изглежда едно Bugatti с четири врати.

Резултатът не закъснява и той се появава на бял свят скоро след невероятния EB110 (означението идва от инициалите на Еторе Бугати, а цифрите символизират годините от раждането му) се задвижва, както подобава, от V12. Но това не е 3,5-литровият двигател на EB110, а напълно нов 6,0-литров агрегат, монтиран зад предните колела за по-добро разпределение на теглото. Моторът разполага с 460 к.с. при 6300 об./мин, максималната скорост е над 300 километра в час.

Автомобилът изглежда удивително и до днес. Дизайнът умело съчетава познати черти на Bugatti с изцяло нов тип силует и модерни стилистични решения. Тук се ражда и линията, която започва от предния капак, преминавайки през целия покрив и разделяйки задното стъкло на две части.

Днес голяма част от отличителните елементи в този модел могат да бъдат открити при съвременния Chiron; тогава обаче те са замислени като елегантен реверанс към митичния Type 57 SC Atlantic. Каросерията тип фастбек е изработена от алуминий и карбон.

Когато VW пое собствеността и ръководството на Bugatti през 1998 г., президентът на германския концерн Фердинанд Пийх очевидно е бил силно впечатлен от творенията на Джуджаро, тъй като прочутият италиански стилист отново е привлечен да работи за марката и създава няколко концепции, сред които EB118 с две врати и EB218 с четири врати, съответно прец 1998 и 1999 г.

Интересното е, че всички студии на Bugatti, създадени в края на миналия и началото на този век, са вдъхновени именно от луксозната лимузина от 1993 г., но същевременно доближават езика на дизайна до това, което в крайна сметка скоро става известно като външния вид на Bugatti от 21 век.

VW също не изостави идеята за автомобил с четири врати и показа студията 16C Galibier, показан на изложението във Франкфурт през 2009 г. Подобно на EB112, той можеше да се похвали с чудовищен двигател - този път W16 от Veryon, и задвижване на четирите колела. За съжаление, проектът беше отхвърлен от плановете за серийно производство три години след първото представяне на концепцията.

Дали все пак Bugatti някога ще пусне в производство луксозен модел с четири врати? Единствено времето може да покаже. Едно е сигурно - ако това се случи някога, искрено се надяваме Bentley и Rolls-Royce все още да са сред оцелелите автомобилни легенди, създаващи автомобилни шедьоври, които се превръщат в класика още от самото си създаване. Защото тогава битката ще бъде наистина интересна.