Баркас, Жук, Латвия - забравените микробуси от социализма

За поне две поколения българи интересът към автомобилите принудително бе ограничен само до очертанията на Желязната завеса. Което напълно обяснява защо и до днес автомобили като Trabant, Лада, Москвич, Wartburg и Запорожец предизвикват интерес сред читателите - макар че, строго погледнато, много малко от тях имат потенциала да се превърнат в действителни автомобилни класики.
    
     

Маршрутно такси РАФ Латвия пред софийския ЦУМ в края на 70-те години, снимка от архивите на столичния градски транспорт
   
      
Но има и една категория автомобили от социализма, за които сякаш забравихме - многофункционалните модели, микробусите и вановете. А те доминираха уличния пейзаж дори в по-голяма степен от ладите и москвичите. При леките коли все пак се появяваше по някой и друг западен нашественик, колкото да раздразни любопитството на хлапетата. Мяркаха се Volkswagen Beetle, Peugeot 504 или Volvo 144, внесени по втория начин. И от време на време "Мототехника" вкарваше марки партиди западни коли като Renault 11, за нуждите на връзкарите от номенклатурата.

Докато при микробусите социалистическата автомобилна промишленост имаше пълно господство по улиците. Спомням си, че през 80-те години Иван Кленовски, нашумелият "първи частник" в България, бе докарал отнякъде един Volkswagen Transporter T3, и той предизвикваше в квартала дори по-голям интерес от лъскавото сиво Mitsubishi Galant на тенис-звездата Мануела Малеева. Извън него, този сегмент на пазара принадлежеше изцяло на "Баркас", "Латвия", УАЗ, "Жук" и "Ниса". Нека си припомним петте ключови микробуса на Източния блок.
    
      
Петте ключови микробуса от социализма (ГАЛЕРИЯ):

1 от 22 | Микробусите на социализма

Nysa, българската любимка
По силата на някакви странни вътрешни договорености в рамките на СИВ, в продължение на две-три години България бе най-големият експортен пазар за този полски микробус - всъщност повече бройки идваха у нас, отколкото се доставяха на вътрешния пазар в Полша.
Nysa носи името си от южния полски град Ниса, където е създадена Фабриката за разносни автомобили (Fabryka Samochodów Dostawczych, FSD или ZSD). Но всъщност цялата разработка на модела е дело на варшавската FSO и е базирана върху единствената автомобилна платформа, с която разполага тогава социалистическа Полша - тази на FSO Warszawa, която на свой ред е лиценз на съветската ГАЗ-М-20 Победа.