Kaiser Darrin е първата американска спортна кола от фибростъкло

Петдесетте години на миналия век са интересен и иновативен период в историята на автомобилостроенето и една от многото причини е въвеждането на каросерията от фибростъкло. Именно с този компонент е свързана и страница от историята, в която Kaiser Darrin се вписва като първият американски спортен автомобил от фибростъкло и врати, които се плъзгат на релси в гнездата на предните калници.

Моделът Kaiser Darrin, известен още като Kaiser Darrin 161 или накратко Darrin, е проектиран от дизайнера Хауърд „Дъч“ Дарин и произведен от Kaiser Motors за моделната 1954 г. Колата е кръстена както на Дарин, така и на Хенри Дж. Кайзер, ръководител на Kaiser Motors.

Има спорове кой е първият американски спортен автомобил от фибростъкло, защото за такъв се смята и Chevrolet Corvette от 1953 г. Според други информации първият американски „спортист“ е Nash Healey, който се появява през 1951 г. и комбинира британска каросерия с американска механика, като е последван година по-късно от Woodill Wildfire. Този модел използва механика, проектирана от Dodge, а човек на име Робърт Уудил направи първото масово произвеждано тяло от пластмаса, подсилена с фибростъкло.

След това идва Corvette през 1953 г. и Ford Thunderbird две години по-късно. Мнозина специалисти казват, че двуместният автомобил на Ford е първият и най-голям конкурент на Corvette, но тази история се оспорва и чест да бъде първи се приписва на забравения, ексцентричен и дързък Kaiser Darrin.

Колата е представена през септември 1952 г., а после прави фурор на автомобилното изложение в Ню Йорк през 1953-а. Производството трябва да започне същата есен, но е отложено, тъй като преговорите за използване на двигател, произведен от GM се провалят, а модифицираният агрегат Kaiser J е счетен за непрактичен. Въпреки това колата е готова навреме за моделната година от 1954-а.

В много отношения Darrin се смята за наистина добър автомобил, но е съсипан от политиката в компанията, основана след Втората световна война от богатия индустриалец Хенри Кайзер. Той знае, че не може директно да атакува Голямата тройка - General Motors, Ford и Chrysler, така че се съсредоточава предимно върху категория, която колосите игнорират – спортните модели.

Работата е поверена на дизайнера Хавард Дарин. Той прави някои наистина радикални неща, нечувани за кола от онова време, като сред тях е премахването на хрома, с изключение на бронята и рамката на предното стъкло. Цялото тяло е направено от пластмаса, подсилена с фибростъкло и изглежда като бъдещето на спортните автомобили.

Докато Darrin със сигурност изглежда много привлекателен и дори по-модерен от Healey, Wildfire и Corvette, неговата по-евтина и остаряла механика се оказва ключов проблем. Автомобилът се задвижва от 6-цилиндров, 2,6-литров бензинов двигател, развиващ само 90 к.с. Мощността се изпраща към задните колела чрез тристепенна ръчна скоростна кутия, а фабричните данни показват ускорение до 100 км/ч за около 15 секунди и максимална скорост 155 км/ч.

Медиите хвалят комфорта, но по отношение на представянето и завоите колата изостава от повечето съперници. Цената от $3669 (около $40 000 днес) е по-висока от тази на британските конкуренти, но по-ниска от тази на Corvette.

Заедно със запазената марка на калниците, Kaiser Darrin има врати, които вместо да се отварят на панти навън, се плъзгат на релси в гнезда в предните калници зад предните колела. Подхранван от неприязън към конвенционалните врати, дизайнерът е взел патент за концепцията за плъзгащи се автоматични врати през 1946 г. За да бъде сглобяването възможно най-просто в тях не са вградени странични прозорци.

Автомобилът е оборудван с трипозиционен покрив, а дизайнът като цяло се счита от браншовите специалисти и журналисти за красиво пропорционален. За единствен недостатък се смята предната решетка - висока и с форма на черупка изглежда така, сякаш автомобилът „иска да ви даде целувка“, както коментира един журналист.

Хенри Кайзер се надява на годишни продажби от около хиляда бройки, но през 1954 г. са продадени само 435. По това време компанията вече е в тежко финансово положение и фалира година по-късно. След това Дарин намира 50 зле поддържани коли, паркирани пред фабриката, и ги купува с големи отстъпки. Преработва ги, като някои оборудва с осемцилиндров двигател от Cadillac. Истината защо тези коли са изоставени и в окаяно състояние не е напълно ясна.

Днес Kaiser Darrin се смята за провал, но в сравнение с конкурентите си тогава продажбите не са толкова лоши. Много по-скъпият Nash Healey привлича около 500 купувачи между 1951 и 1954 г., Allard никога не продава повече от 150 коли годишно, докато Glasspar G2 и Woodill Woodfire са спрени от производство само след няколко десетки екземпляра.

Въпреки, че Chevrolet Corvette е произведен в много по-големи количества от Darrin, той не генерира силни продажби и моделът ще стане успешен едва, когато Chevrolet инсталира V8 двигател.

Смята се, че с оглед на цялата ситуация е истинско чудо, са произведени 435 Kaiser Darrin и шест прототипа, особено като се има предвид колко лошо е финансовото състояние на компанията през 1954 г. Но малкият брой превозни средства прави тази кола много скъпа и търсена. Превърна се в ценена класика в началото на 70-те, а днес дори копия в лошо състояние достигат около 100 000 долара.

Още снимки - вижте в галерията

1 от 5 | Kaiser Darrin