Заслужава ли си Hyundai Santa Fe на старо?

Предвид по-приемливите си цени втората генерация на този корейски кросоувър е сравнително популярна у нас. Моделът се произвежда през периода 2006 - 2012 година, но въпросът е: Заслужава ли си да купим такъв Hyundai Santa Fe на старо?

Какво представлява?

Външно сдържаното и солидно поколение Santa Fe II остарява с достойнство. Интериорът не е лош на външен вид, но е евтин на допир и щедро украсен с дървесни вложки. Най-сериозните оплаквания за ергономията са ниско разположеният дисплей на климатроника и характерната синкава подсветка на уредите.

Предните седалки имат минимална странична опора, но пък от друга страна имат достатъчно настройки. Задният диван е просторен, а наклона на облегалката се регулира отделно. В услуга на пътниците има подлакътник с държачи за чаши, въздуховоди в централните колони и джобове в гърбовете на предните седалки. Багажникът с обем от 774 литра, като минус при него е само ниската пета врата.

Какво може да се купи?

На вторичния пазар има много Santa Fe II за всеки вкус. Повечето автомобили са с автоматик и задвижване на всички колела, въпреки че няма да е трудно да се намери версия с механична скоростна кутия, както и екземпляри, работещи с нафта и с бензин. Изборът на двигатели е базовият 4-цилиндров двигател (174 к.с.), бензинов със 189-конски сили, шестак 2.7, дизел и такъв с обем 2.2 (150-155 к.с.).

Почти всички кросоувъри са с пробег от над 150 хиляди километра, но цените им слабо корелират както с пробега, така и с годината на производство. Копие в добро състояние с кожен салон, двузонов климатик и електрически седалки определено държи високи цени. От опциите си заслужават климатроник, електрически седалки и шибедах.

Как вози?

Дори и с V6 този Hyundai няма да бъде спринтьор. Това е спокоен и плавен кросоувър, който не обича високоскоростни завои, но поддържа скорост на магистрала доста добре. Енергоемкото окачване на кросоувъра ви позволява да не забавяте скоростта дори и при по-неравни пътни настилки. Възможностите за задвижване на всички колела са достатъчни за решаване на задачи като пътувания до вилата или до близкото езеро.

Какво да очакваме?

Фабричната боя на Santa Fe е тънка и лесно се поврежда, а драскотини се появяват бързо. Страдат не само капакът, ръбовете на вратите и рамката на предното стъкло, но и покривът. Праговете, арките и дъната на вратите са покрити с пластмасова облицовка, под която също е възможна корозия. В купето най-бързо се износва кожата на волана и седалките. Електрическата система в салона причинява много проблеми.

2.4-литровият бензинов двигател може да се нарече надежден, ако не беше склонността му към износване на цилиндрите. V6 е лишен от това нещастие и при правилна поддръжка може да измине до 500 хиляди км. Дизелите също са добри, но на тази възраст има голяма вероятност за сериозни инвестиции в обслужване на турбината, EGR системата и ангренажния механизъм.

Няма оплаквания относно ресурса на ръчната трансмисия, но подмяната на съединителя, който е с маховик струва много. Santa Fe има няколко автоматични трансмисии: преди рестайлинга това са четири- и петстепенни агрегати, а след модернизацията се появи по-модерна шестстепенна автоматична скоростна кутия. Всички те са сравнително безпроблемни и могат да изминат 200-250 хиляди километра преди първия ремонт. Слабите места в задвижването на четирите колела включват фрикционния съединител, маслените уплътнения и шлицовите съединения, които са склонни към корозия.

Окачването на кросоувъра е доста изобретателно и резервните части за него са евтини, а заместителите също са широко разпространени. Същото важи и за управлението и спирачките. Практически няма оплаквания относно кормилната рейка. Дори възстановяването на работата на крачната ръчна спирачка, което се налага често, не излиза скъпо. С други думи това е относително надежден кросоувър, но с евтина поддръжка.