Международната награда за двигател на годината беше създадена през 1999 г. и продължи да се връчва до 2019 г., след което беше спряна поради пандемията от COVID-19. Съдиите са международно жури от автомобилни журналисти. През това време бяха присъдени 247 общи титли и титли по категории на 18 производители, или в някои случаи комбинации от тях.
Британското издание Autocar направи любопитна класация на производителите, които са печелили наградата. В него са включени всички компании, отличени с трофея, като на върха е една от тях, която е спечели малко над 1/4 от общия брой. В случая се броят само двигатели, използвани за серийни автомобили.
Носителите на наградата „Двигател на годината“ (ГАЛЕРИЯ):
Toyota спечели цялостната награда през 1999 г. с 1,0-литровия двигател, използван в Yaris, а пет години по-късно стана първият производител, който направи това два пъти благодарение на 1,5-литровия агрегат, който заедно с електрически мотор задвижваше хибрида Prius. Последният е най-успешният двигател на Toyota в списъка, спечелвайки общо 12 награди, включително през 1999 и 2000 г., когато беше част от малко по-различна хибридна система.
Други победители на Toyota са предимно или измерени под 1,3 литра, или са използвани в хибридни автомобили. Изключение прави 1,8-литровият бензинов агрегат, използван в собствените Corolla и Celica на Toyota, както и от Lotus Elise и Exige, които спечелиха категорията от 1,4 до 1,8 литра през 2002 г.