„Ковчега на Снежанка“ на Volvo стана на половин век

Историята на автомобилите Volvo е успешна, дълга, пъстра и многолика. Има обаче един, който заслужено или не, получава прозвището „Ковчега на Снежанка“. Това име е част от интересната история на Volvo 1800 ES купе комби, спортният автомобил с изцяло стъклена задна врата.

През 1953 г. Асар Торвалд Натанаел Габриелсон, един от основателите на Volvo и неин управляващ директор, по време на пътуване до САЩ забелязва, че европейските спортни автомобили привличат вниманието на местните ентусиасти и знаменитости. Габриелсон се запалва от видяното и не отлага нито за миг идеята си да „участва“ в играта.

Той възлага на американската компания за производство на лодки Glasspar, която по-късно е от първите производители на автомобили с каросерия от фибростъкло, да разработи спортен модел, базиран на популярния Volvo PV444, появил се още през Втората световна война с 4-цилиндрови двигатели (1,4 и 1,6 л). Директорът на Glasspar - Бил Трит, подготвя скици още преди Габриелсон да се върне у дома.

Прототипът на купето се отличава с доста противоречиви решения - огромна решетка и малко странен капак. Така се ражда роудстърът Volvo P1900, известен още като Sport. През 1955 г. е показан на изложение в Брюксел и през следващата година е пуснат в производство в малка серия.

Една от колите тръгва на дълга обиколка към Северна Африка през Южна Европа. След форсиран марш от 16 000 км инженерите Хелмър Петерсън и Пела Нистром обаче правят разочароващи заключения. Нещо е объркано.

P1900 се изправя пред множество проблеми. На шасито липсва твърдост, вратите понякога се затварят и отварят заради некачествени крепежни елементи, а на някои места обвивката от фибростъкло се износва.

След като новият президент на Volvo - Гунар Енгелау, разбира за „подвизите“ на роудстъра, съдбата му е решена. „Това е добра кола, но лошо Volvo“, казва шефът. През 1957 г. историята на P1900 приключва. Изработени са 67 екземпляра и вероятно това е едно от най-редките Volvo в историята.

Въпреки провала обаче, идеята за имиджов спортен автомобил за пробив на американския пазар остава здраво вкоренена в главата на Хелмър Петерсън и той убеждава ръководството да даде зелена светлина на следващия проект. Габриелсон започна процеса бързо.

Ентусиазмът на Петерсън обаче има „двойно дъно“ - неговият син Пеле работи в студиото на италианеца Пиетро Фруа. Поръчка от Швеция със сигурност би засилила позициите на младия скандинавец в Италия, получил диплома по индустриален дизайн в Ню Йорк. Кой би предположил, че благородната семейна подкрепа ще доведе до скандал.

Пет варианта са представени на управата - четири от италиански корифеи, а петият - анонимно разработен от Пеле Петерсън. Но точно неговият е избран за Volvo P1800. Когато Енгелау разбрал кой стои зад иначе изящния проект, не бил доволен. Петерсън-старши е обвинен в нарушаване на корпоративната поверителност, но конфликтът е потулен.

На свой ред Гунар Енгелау обещава, че Пеле никога няма да бъде смятан за баща на колата. Той удържа на думата си, минават много години, преди авторът на една от най-интересните европейски двувратки да получи признание.

За да се спестят пари, P1800 е обединен с Volvo Amazon 121/122S - има скъсена форма (дължина - 4400 мм, междуосие - 2450 мм), 1,8-литров B18 двигател със 100 к.с. и ръчна скоростна кутия. Докато италианци правят три прототипа, възниква въпросът - къде всъщност да се произведе автомобилът?

Капацитетът на фабриката е зает от Amazon. В края на 1957 г. Хелмър Петерсън отива в Германия в завода „Karmann“ в Оснабрюк и почти стига до сделка, но Volkswagen се намесва. Мениджърите на компанията от Волфсбург не харесват, че шведският „вероятен враг“ ще бъде произведен рамо до рамо с тяхното купе Karmann Ghia.

Партньорът, колкото и да е странно, е открит от другата страна на Ламанша. Европейската асоциация за свободна търговия, създадена през 1960 г., осигурява сътрудничеството с британската марка Jensen Motors Limited. Тази, която по-късно става известна с мускулестия Interceptor.

Сътрудничеството обаче не продължава дълго. Шведите се хващат за главите поради постоянни трудности с персонала, качеството (например боята понякога се нанася върху тялото без грунд), доставчици, логистика, методи на работа и освен това нежеланието на изпълнителя да коригира нещо от всичко това.

През 1962-а, година след началото на производството, проблемите остават нерешени. Volvo изпраща свои наблюдатели във Великобритания, но това се оказва загуба на енергия. Нежеланието на Jensen Motors Limited и увреждането на собствената им репутация уморяват педантичните скандинавци до такава степен, че през пролетта на 1963 г. те прехвърлят монтажа в родината си. Според договора британците са задължени да изработят 10 000 автомобила, но стигат до 6000 и получават компенсация.

Колите с новото „гражданство“ са обозначени с 1800S, където S означава Швеция (Sweden). Така първият напълно автентичен шведски 1800S е пуснат едва през третото тримесечие на 1969 г.

По това време пристигна 2-литров двигател със 132 к.с. с инжекция Bosch D-Jetronic (с такива агрегати Volvo става 1800E - от Einspritzung, „инжекция“) и различен разпределителен вал, а малко по-късно и дискови спирачки на предните и задните колела. Ускорението до 100 км/ч отнема 9,5 секунди, максималната скорост е 190 км/ч.

В средата на 60-те години Volvo мисли за допълнителни стилове на каросерията. Италианската Fissore измисля фастбек тип ранния Ford Mustang, докато дизайнерът Сърджио Коджола скицира комбита с три врати. Майсторите на Frua демонстрират своята визия.

Те изненадват публиката с радикалния шоу автомобил Rocket. Както се шегува една медия, специализирана по автомобилите Volvo, дори семейство Джетсън от анимационния филм за утопичния свят от 60-те години не би го купило.

Най-важното обаче е, че компанията харесва идеята. Златната среда между спорт и функционалност се смята за „лакомство“ за американските и канадските ентусиасти, които не са готови да пожертват стила.

И тогава идва моментът на истината - фабричният стилист Ян Вилсгаард, автор на Amazon, се заема с работата. Именно той, а не италианският маестро, създава поразително хармоничен, запомнящ се и лек образ на автомобил с голяма остъклена площ и трета стъклена врата под ъгъл. Много години по-късно художниците повторят фокуса върху Volvo 480 и C30.

Шведите наричат комбито Fiskbilen („Рибен ван“). Германските потребители отиват по-далеч и заради стъклената задна част му дават прякора Schneewittchensarg, което се превежда като „Ковчега на Снежанка“. Специфично чувство за хумор? Или може би просто са завиждали на комбинацията от дизайн и практичност?

„Ковчега на Снежанка“ обаче не само привлича вниманието, но и носи доста голям товар при сгъната задна седалка. Има 2-литров двигател с (126-137 к.с.), комбиниран с четиристепенна ръчна трансмисия и опционална тристепенна автоматична. Официалното име 1800ES е представено на обществеността през август 1971 г., а 1800ES купе комби с изцяло стъклена задна част - през 1972 г.

Съдбата на 1800 ES обаче се оказва незавидна – интересният автомобил пламва в автомобилното небе като ярка комета и изчезва във вечността. Пресата харесва комфортния характер на колата, която е подходяща за пътническо и товарно Volvo със славата на свръхнадежден автомобил.

Най-парадоксалният и тъжен факт за скандинавския автомобил е оскъдният жизнен цикъл. Той приключва на 27 юни 1973 г. поради нелепа причина - в САЩ влиза в сила правило, което изисква производителите да монтират масивни брони на определена височина.

Те са изпъкнали, не добавят елегантност, издържат на сблъсъци при бавни скорости, но правят по-нататъшното производство много скъпо. За две години – до ноември 1973-а, шведите са произвели 8077 автомобила. Общото производство на линията 1800 от 1961 до 1973 г. е 47 492 коли.

Именно с това предимство – надеждност, Volvo P1800 стана световно известно и по още един начин. На 18 септември 2013 г. бившият учител по физика Ъруин Гордън от Ню Йорк премина границата от три милиона мили (4,8 милиона км) с неговата „червена шведска красавица“, произведена през 1966 г. До 1 май 2014 г. той вече е изминал рекордните 3 039 122 мили (4 890 993 км). И това е отбелязано в книгата за рекорди „Гинес“.