Subaru-то, което стартира кариерата на Том Ханкс, но се оказа пълен провал на пазара

В края на осемдесетте години на екраните излиза тийнейджърската комедия Big. Като цяло, това е тривиална история за момче, което страстно иска да порасне, но неочаквано лентата се изстрелва в боксофис класациите. „Голям” е една от първите големи творби на младия Том Ханкс, която му носи и първата номинация за „Оскар”.

Повечето, които са гледали филма, си спомнят и за необичайната кола с форма на длето, която се появява в кадрите. Малката роля във филма е може би най-добрият час в кариерата на спортния Subaru XT. В края на краищата купето, което е замислено като пробив в нови територии, не успява да изпълни пазарната си мисия. 

Дори днес Subaru се смята за нишова марка, а преди четиридесет години 90% от населението на света не знаеше за съществуването ѝ. Subaru винаги е имало верни последователи от фенове, които оценяват комбинацията от истинска японска надеждност и постоянно задвижване на четирите колела. Но японците явно искаха повече.

Опитвайки се да се отърве от всъдеходния имидж, Subaru представя стилно купе в средата на 80-те години. XT с две врати дебютира през февруари 1985 г. Задачите пред колата са амбициозни. Не само за да разшири аудиторията от купувачи, но и за да покаже на целия свят, че Subaru не са само бавни и скучни комбита.

Основният пазар за XT трябва да бъде Северна Америка. Дори в родната Япония Subaru-то с две врати, наречено Alcyone - в чест на най-ярката звезда в клъстера на Плеядите - трябва да се появи шест месеца по-късно. И трябва да признаем, че японските инженери и дизайнери са инвестирали максимално в развитието на модела.

Този модел показва, че Subaru има истински дизайнери! След откровено второстепенни на визия и стилистично неясни седани и комбита, XT купето изглежда като космически кораб. Агресивни ръбести форми, голяма остъклена площ, повдигащи се светлини и скрити колони правят колата определено забележителна. Формата на клиновидния преден капак се определя от компактния боксер двигател, а необичайно високият просвет за купе е знак на почит към традициите на Subaru в задвижването на всички колела.

Подобно на модела Leone, на базата на който е построено купето, XT се предлага както с предно задвижване, така и във версия 4WD. С други думи, японците изпреварват световната тенденция за купе кросоувъри с 20 години. Жалко, че тази иновация не е оценена през осемдесетте ...

Обмислената аеродинамика (коефициент на съпротивление - 0.29) и много стилен интериор вървят ръка за ръка с ефектен външен вид. Селектор на автоматична трансмисия, стилизиран като пистолетна ръкохватка, разпръснати бутони и превключватели в авиационен стил, модерен инструментален панел с течни кристали. Такова Subaru не е виждано до момента!

Пазарът на сравнително евтини купета в средата на 80-те години е представен от поне дузина японски и американски модели: от Pontiac Fiero до Toyota Celica . Но никой не се доближава до степента на екстремен дизайн на въпросното Subaru XT.

Разбира се, не всички харесват клиновидната естетика, но е невъзможно да не забележите иновацията. „Истински Еверест със сложен стил. Изглежда, че XT няма нищо общо с другите модели на Subaru. Небе и земя! - полудя по клиновидния силует изданието The New York Times. 

Колко струва?

От една страна, XT не е много скъпа покупка. В базовата версия с атмосферен 1.8-литров четирицилиндров двигател с мощност 94 конски сили, купето на Subaru струва $9 500. Това са пазарните цени в САЩ за модели от 1987 г. Да кажем, че Toyota Celica по същото време струва хилядарка повече, а Honda Prelude - две хиляди и петстотин повече. Друг е въпросът, че и Celica, и Prelude са малко по-мощни.

Цените за турбо версията на XT вече са високи. За версията с предно задвижване тцената е $14 573, за 4WD - $15 648. В същото време купето на Subaru с компресор беше една крачка зад всички конкуренти по отношение на мощността - само 110 к.с.

Най-необичайните функции

Първо, разбира се, е дисплеят на таблото с графики от компютри за игри Atari. От лявата страна на екрана е LCD колоната на оборотомера, а в центъра на таблото има изображение на кола - малка XT - която се движи с висока скорост по път, отиващ към хоризонта - безполезно, но много ефектно за онези години.

Друга незабравима характеристика са скритите дръжки на вратите, благодарение на които беше възможно да се постигне отлична аеродинамика. Гледайки снимката, не е лесно да разберете как работят. Въпреки че всичко е елементарно. Долната част на дръжката потъва навътре, а горната приляга удобно при обратния захват на дланта.

Защо не се получи?

Причините са много и заради тях от Subaru XT не остана нищо повече от забавно любопитство и интересно упражнение в дизайна. На първо място, това е скучното поведение на колата. Спортно като концепция, статус и стил, купето се управлява като скучно семейно комби. Твърде предвидимо и с подчертано недозавиване. 

Динамиката и мощността са другите препъни камъни за модела. Във версията с турбокомпресор XT се оказва откровено бавен. Това важи преди всичко за американските версии, "задушени" от екологични ограничения

Когато XT се появява в края на осемдесетте с трилитров шестцилиндров боксер  (150 к.с.), конкурентите са много по-напред. Не много по-скъпите Nissan 300ZX и Toyota Supra вече могат да предложат двигатели с 300 коня. Основното предимство на Subaru - високият просвет и задвижването на четирите колела - по това време не е толкова търсено, особено в сегмента на купетата.

Ще стане ли класика?

На всяко място, където има фенове на олдтаймерите живо копие на Subaru XT със сигурност ще предизвика вълнение. Общият тираж на модела за шест години производство не достигна и 100 000 екземпляра. Повечето от тях са продадени в САЩ.

Subaru XT е истински еднорог. Това е необичайна, ярка и много рядка кола, която е изключително трудно да се срещне на улицата и още по-трудно да се поддържа в добро състояние. С резервните части на Subaru всичко е сложно. Но въпреки фиаското, което претърпява модела, това не е никак лоша кола. Повечето от проблемите на Subaru XT са, че в онези години е изпреварил времето си. Само това, както и фактът, че Том Ханкс е карал XT, означава много.