А помните ли югославския Fiat, наречен Zastava?

Малката Zastava 101 оцеля в производствената програма на сръбския автопроизводител, дори след появата на по-модерни модели, икономическите санкции срещу правителството на Милошевич и дори след бомбардировката на завода през 1999 г.

Zastava 101 беше в производствената програма на марката цели 37 години - от момента, в който правителството на Югославия сключи сделка с италианския концерн Fiat, който придоби остарял завод в 150-хилядния град Крагуевац, та чак до 21 ноември 2008 година.

Машина на своето време

Тази Zastava е една от малкото коли, произвеждани в следвоенна Европа толкова дълго. Само руската Lada Niva (от 1977 г.) или дребномащабни модели като Morgan 4/4 или Caterham Seven могат да се конкурират с югославското/сръбското "бебе".

Първите коли с индекс "101" напускат монтажния завод през 1971 г. Това на практика е преработен Fiat 128 и в продължение на почти четири десетилетия колата е търпи само малки промени. Оригиналните кръгли фарове в крайна сметка са заменени с правоъгълни, а интериорът включва пластмаса вместо оригиналната изкуствена кожа.

Иначе водачът и пътникът в Zastava 101 се чувстват като в истинска запазна кола по критериите на онова време. Но от друга страна вместо инжекцион до края на производството се използва карбуратор, а въздушните възглавници дори не са в списъка на допълнителното оборудване.

Това, което европейските производители така и не разбраха, е защо Zastava не предприема никакви действия за подобряване на качеството на производствения процес и на самите автомобили. Така например през август 1972 година югославското списание Auto Revija публикува критични отзиви на собствениците на тези автомобили.

Ивица Красовец от Загреб се оплака, че спирачките на "101" му блокирали три пъти подред и това било на чисто нова кола. Друг специалист - Душан Чурчич от Белград се оплаква от окабеляването. И така нататък.

По-скъпа от Skoda

Малката Zastava 101 се продава не само у дома, в Югославия. Организиран е износът ѝ за някои страни от социалистическата общност, включително и у нас. Например от втората половина на 70-те години на миналия век кола можеше да бъде закупена в тогавашната приятелска Чехословакия. Там обаче Zastava-та струва 65 000 крони и се смята за скъпа. Лада 1300 струва приблизително същите пари, а местната Skoda 120 е със 7000 крони по-евтина.

Въпреки това в Чехословакия в периода от 1976 до 1980 г. са продадени 10 000  коли Zastava - всички са внесени от Югославия като част от бартерната търговия. Дори преди четири години в чешкия регистър имаше около 1000 коли Zastava 101, а десет години по-рано те са два пъти повече. Невъзможно е да се разбере колко от тях всъщност са в движение днес.

Интересно е, че чехите също имат доста оплаквания относно качеството на югославските автомобили. Различни мнения в това отношение, както и експертни рецензии, са публикувани охотно в тогавашните чехословашки списания Automobil и World of Motors. Второто от тях през 1977 г. пише в една от статиите си:

„Ако трябва да посочим приблизителния ред, в който автомобилният производител трябва да подобри качеството на Zastava 101, тогава общото качество на изработката и намаляването на шума ще бъдат на първите две места."

Над милион произведени

Без значение как шофьорите сприемат автомобила, производственият тираж надхвърля 1 милион копия. Други 250 000 произведени и продадени автомобила са от модела Zastava 128, която всъщност е оригиналният седан на Fiat. Моделът 128 също слиза от поточната линия в Крагуевац.

Ясно е, че лъвският дял от произведените Zastava 101 са автомобили, да речем, от съветския период. През последните години производството в завода върви в низходяща линия - от 20 000 до 2 000 автомобила годишно.

С настъпването на 2000-та година сръбският завод се опита по някакъв начин да се измъкне и да успее с помощта на лицензиран Fiat Punto, преименуван на Zastava 10, но компанията получи истински тласък през 2012 г., когато бяха предадени поточните линии в Крагуевац и там започна да се прави модела Fiat 500L.