Защо на България всъщност не й трябва завод за автомобили

"Подиграваме се на руските коли, но те поне произвеждат нещо, а не като нас": това е един от най-честите коментари във форума на Automedia.bg. Повечето българи все още живеят със схващането, че страната ни е на опашката в автомобилните технологии. Дори онези, които са чували за бурния ръст на сектора на автомобилните компоненти у нас, го свързват най-вече с кабели, тапицерии за седалки и други относително нискотехнологични производства. Действително те доминираха в първите години, когато автомобилният сектор в страната тепърва прохождаше. Но днес ситуацията е коренно различна. България е сред европейските лидери в създаването на високотехнологични компоненти за автомобилната индустрия - софтуер, сензори, блокове за управление, тоест нещата с най-висока добавена стойност. Почти няма модерен европейски автомобил без високотехнологични решения, разработени в София. По този повод Bulgaria ON AIR THE INLFIGHT MAGAZINE разтоваря с Константин Конов, генерален директор на Robert Bosch в България. Automedia помества част от интервюто, а пълния текст можете да прочетете тук.
     
        
10 въпроса към Константин Конов, Robert Bosch България (ГАЛЕРИЯ):

6 от 10 | 10 въпроса към Константин Конов, Robert Bosch България

Вие самият сте магистър по компютърни науки. Програмата Apollo 11, която прати човек на Луната, се нуждаеше от около 145 000 реда софтуерен код. Един съвременен автомобил вече се нуждае от около 100 милиона реда. Колко ще са необходими, за да станат колите автономни?
"Всъщност съвременните автомобили все повече се превръщат от машинен инженерен продукт в софтуерен инженерен продукт. За целите на сравнението ще добавя, че в телескопа "Хъбъл" има 2 милиона реда код. В модерните компютърни информационни системи кодът е между 20 и 50 милиона реда. В автономните автомобили на бъдещето това число ще е между 300 и 500 милиона реда код.
Тук е много важно да се спомене, че всъщност едно от основните предизвикателства е не самото създаване на този код, а така да се оптимизират алгоритмите и хардуерът в автомобилите, че този огромен като обем код да може да се изпълнява в реално време. Представете си един автономен автомобил, който би се движил с над 200 километра в час и се наложи да се реагира на някаква ситуация в реално време - тогава една милисекунда е страшно дълъг период".