Преди четири десетилетия, за първи път в своята следвоенна история, Audi предложи един наистина престижен автомобил. И за него може да се каже, че промени компанията от Инголщад, която се превърна в производител от клас „премиум“.
Да, става дума за Audi 200, което просъществува в две поколения. Първото - C2 (Typ 43), беше пуснато през октомври 1979 г. и се задържа на конвейера по-малко от 4 години. Производството на втората генерация - C3 (Typ 44 и 4Q), стартира през юни 1983 г., но официалната премиера на седана се състоя едва през септември на автосалона във Франкфурт.
Дължината на автомобила беше повече от 4,8 метра, но междуосието, поне според днешните стандарти, определено е разочароващо - само 2687 мм. Факт е обаче, че през далечните 80-те години подобен показател се възприема съвсем различно. Експертите критикуват и дългите надвеси на каросерията - особено в сравнение с по-малкото Audi 100, което е в основата и на модела 200.
Вътре в новата кола имаше достатъчно място, а 610-те литра в багажното отделение бяха повече от приличен обем. И ако „стотицата“ можеше да се похвали с рекорден коефициент на въздушно съпротивление по това време - 0,30 Cx, то показателят на по-големият брат беше малко по-лош - 0,32 Cx.
Представеният премиум-седан с предно предаване се предлага изключително с мощни 5-цилиндрови двигатели и алтернативно задвижване с две оси. Сред големите предимства на автомобила е и ниското му тегло – едва 1260 кг за по-слабите версии с предно предаване.
Основният двигател е атмосферен 2,1-литров с мощност 134 к.с., като версията quattro получава същия мотор, но с турбокомпресор. Съответно, той вече развива 180 к.с. и това позволява на Audi 200 да се конкурира успешно по германските аутобани с Mercedes-Benz 500 SE W126, BMW 745i (E23), Jaguar XJ12 и с третото поколение на Maserati Quattroporte.
В Инголщад веднага обръщат внимание на чистотата на отработените газове и така серията 2000 получава катализатор (макар и след допълнително заплащане). През 1984 г. се появява и комбито (Avant), с което Audi предизвиква популярните по това време Mercedes-Benz E W124 с подобен тип каросерия и шведското Volvo 760. Разширена е и гамата двигатели, като в нея попада 2,2-литров мотор, който първоначално е атмосферен, а след това получава и турбокомпресор.
В началото на 1988 г. германците извършват фейслифт на модела, който засяга основно интериора. Инженерите на Audi преработват и мотора, който във версията с турбо вече развива 197 к.с. Той е комбиниран с 5-степенна механична или с 3-степенна автоматична скоростна кутия.
През март 1989 г.дебютира Audi 200 Quattro 20V. При него същият 2,2-литров турбо двигател вече развива 220 к.с., а максималната скорост надхвърля 240 км/ч, като за времето си това е един от най-бързите седани на света. Той обаче е и доста скъп – цената му стартира от космическите за времето си 74 500 DM (германски марки).
Най-интересното е, че Audi 200 така и не получава дизелов двигател, тъй като по това време поставянето на такъв мотор в голяма и престижна кола е невъзможно. Производството на комбито приключва през 1991 г., докато седаните са спрени малко по-рано – през ноември 1990 г., когато са заменени със серията 100 (C4). В Китай обаче Audi 200 се продава още известно време, като е достъпно с удължена база, която се произвежда в завода на FAW.
Освен всичко друго, моделът се справя отлично и в спорта. Седанът 200 със задвижване на четирите колела е хомологиран, за да може да участва в група „А“ на световния рали-шампионат. През 1987 г. финландецът Хану Микола печели рали „Кения“, като изпреварва германеца Ватер Рьол, който кара същата кола. След това Рьол завършва трети в рали „Монте Карло“, а Микола остава на трето място в рали „Акрополис“.
Година по-късно Audi 200 с 2,1-литров турбомотор с мощност 502 к.с. участва в американските серии Trans Am, където печели 8 победи – 4 от тях записва Ханс-Йоаким Щук, а по 2 – Хърли Хейууд и Валтер Рьол. Съответно Хейууд става шампион при пилотите, а Audi печели отборното класиране.
Освен всичко друго, Audi 200 (C3) е много популярно и сред германските ателиета за тунинг, като някои от тях, включително Abt, Walter Treser и Zender, предлагат изключително впечатляващи разработки. Най-интересната обаче е тази на Bischofberger, която мнозина определят като „най-добрият дом на колела“.
Още снимки на първия премиум-модел на Audi - вижте в галерията: