Както всички знаем, електрическите двигатели получават енергията си от батерии, които съдържат много различни материали от тези, използвани с традиционните превозни средства с ДВГ, включително литий, кобалт и никел. Изключително големите съоръжения, където се произвеждат повечето батерии за електромобили, се наричат гигафабрики, тъй като годишният капацитет, който произвеждат, надвишава един гигават.
Повечето гигафабрики обаче се намират в Азия и именно там е съсредоточен около 80 процента от производствения капацитет на батериите. Докато до момента повечето гигафабрики се управляват от производители само на батерии, сега много автомобилни производители също стават все по-активни в тази област и усилията им са насочени към създаването на свои гигафабрики. Колко обаче такива предприятия са нужни, за да може светът да премине към електромобили?
Днес операторите на гигафабрики са изправени пред два големи проблема. Първо, при изграждането на тези огромни съоръжения неизбежно възникват строителни проблеми, което увеличава както разходите, така и сроковете. И второ, след отварянето на гигафабрики, много компании се борят с оперативната ефективност.
Ако настоящата тенденция на забавено производство се запази, според анализи на експерти, се прогнозира, че 30 процента от новодобавения годишен капацитет ще бъдат изложени на риск само в Северна Америка, при това до 2025 г., което потенциално ще оставя повече от 300 000 превозни средства без батерии всяка година, само в този регион .
Ако търсенето на електромобили в световен мащаб нарасне, както е предвидено, индустрията ще се нуждае от поне 200 нови гигафабрики - в допълнение към вече съществуващите 130 гигафабрики, представляващи повече от 400 милиарда долара в разгърнат капитал, при това много скоро - до 2030 г. Много от новите съоръжения вероятно ще бъдат построени на места в близост производителите на автомобили за намаляване на времето за изпълнение и изискванията за доставки.
Но анализите показват, че тези гигафабрики не са достатъчно екологични и неминуемо ще възникнат усложнения по време на фазите на проектиране и строителство, които могат да забавят началото на производството с доста време. Строителите на гигафабрики ще трябва да се съобразят с местните стандарти за проектиране и регулаторни проблеми, като например отпадъчни води, и от използването на доставчици в рамките на местната индустриална база, които могат да осигурят поддръжка на място и да отговорят по-бързо на предизвикателствата за качество и продукция. А това няма да е никак лесно, което поставя "зеленото бъдеще" на автомобилите под риск от провал.