Докато световната икономика се възстановява от двугодишния си спад, предизвикан от COVID-19, тя получи нова криза, очевидно от инвазията на Русия в Украйна. Цената на суровия петрол Brent скочи до 105 долара за барел, пише The Guardian.com. Източна Европа очевидно е заменила Близкия изток като доставчик на петрол и сега кризата може да ни удари най-силно. Но още преди танковете на Путин да пресекат границата на Украйна, цените на петрола вече са се бяха повишили с 20 долара за барел от началото на 2022 г.
Настоящите сътресения на пазарите на горива очевидно предполагат преструктуриране на търговията, довеждайки световния енергиен пазар до несигурно равновесие с високи цени на петрола. Настоящата ценова нестабилност изглежда отразява три напрежения на пазарите на горива.
Първо, тъй като световната икономика се събужда от двугодишното си прекъсване поради пандемията от COVID, се наблюдава увеличено търсене на петрол, което обаче не е съчетано с адекватни доставки на нефт и газ. Разширяването с 400 000 барела на ден от страните от ОПЕК и Русия е значително по-малко от нуждите за възстановяване на световната икономика.
Дисбалансът на търсенето и предлагането отразява и втория проблем. САЩ биха могли да изравнят картелните цени на петрола, но избраха да не го правят, защото администрацията на Байдън изглежда е ангажирана с каузата за околната среда и с идеята да заличи въглеродния отпечатък на нашата планета във възможно най-кратък срок.
Натискът за замяна на изкопаеми горива става все по-силен, което омаловажава инвестициите във въгледобива и нефтените сондажи. Дори най-чистото от изкопаемите горива, природният газ, трябва да си замине, ако активистите за изменението на климата определят правилата.
По този начин идеята на САЩ да компенсира определянето на цените от Русия и ОПЕК е слаба, а средносрочният и дългосрочният им капацитет също не е налице. Проблемът е, че натискът за преминаване към по-чиста възобновяема енергия става все по-силен с всяка година поради самото изменение на климата, но светът все още не е готов в краткосрочен план за заместването, което трябва да се осъществи.
Природният газ е реалистична междинна стъпка от въглища или дизел към възобновяема енергия или, ако не това, поне трябва да има комбинация от газ и чиста енергия. За да направят това, страните ще трябва да инвестират в капиталоемки съоръжения за втечняване на газа за ефективното му транспортиране по целия свят и повторното му газифициране, за да бъде преработено в енергия. Страните вносители и износители правят тези инвестиции, но не достатъчно бързо, за да се справят с краткосрочния проблем на несъответствието между доставките и търсенето на петрол, благодарение на ОПЕК и Русия.
Така световните цени на петрола продължават да се покачват и това ще продължи, дори ако Русия се изтегли от Украйна. Но пък тук идва въпросът: Ако настоящата война в Източна Европа не е основен принос за възходящите цени на петрола, какво я предизвика? Това е глобалното икономическо възстановяване и по-силната решимост на света в борбата с изменението на климата. Докато глобалното търсене на енергия нараства, доставчиците на петрол спират доставките, а компромисът между възобновяемата енергия и природен газ не е жизнеспособен вариант за неутрализиране на ОПЕК и контрола на Русия върху цените на петрола.
Цените на петрола може да паднат с възможни промени в света в средносрочен план. Първо, ако администрацията на Байдън промени политиката и насърчи фракинга на природен газ и инвестициите в съоръжения за втечнен природен газ, тогава страните с енергиен дефицит инвестират в магистралата за търговия с втечнен природен газ и в мощности за производство на електроенергия, използващи LNG. Те могат да бъдат направени за по-малко от пет години.
Второ, ако учените и инженерите разработят ефективна технология за съхранение на възобновяема енергия, която издига възобновяемите енергийни източници, за да се превърнат в надежден 24/7 източник на енергия за света. Тази опция обаче все още не е очевидно осъществима през следващите 10 години.
На трето място, ако експертите прецизират концепцията за комбиниране на газ и възобновяеми източници, което обещава да бъде по-реалистичен план. Това обаче изисква разбирането и сътрудничеството на защитниците на изменението на климата, за да позволят на властите да коригират своите политики и регулации и да насърчат инвестициите на частния сектор, както в LNG, така и във възобновяеми източници. При всеки от горните три сценария контролът на ОПЕК и Русия върху доставките на петрол ще бъде отслабен, но дали ще се случи...