Защо екостикерите са пълна безсмислица?

Има ли полза от въведените миналото лято екологични стикери за автомобилите в България? На 7 януари министърът на транспорта Николай Събев ще трябва да отговори в парламента на въпроси, поставени в последните месеци от омбудсмана Диана Ковачева и депутати от ДБ. Но всъщност въпросът за смисъла от така наречените екостикери бе поставен от Automedia.bg още през 2019 година, когато предложението за тях още се обсъждаше на ниво работни групи.
 
  

  
   
Независимо от възраженията, екостикерите бяха въведени през миналото лято - и незабавно вдигнаха цената на техническите прегледи от 40-45 лева преди това до средно 60 лева след стикерите. Цената щеше да си струва, ако цялото начинание имаше някакъв ефект върху чистотата на въздуха. Но всъщност смело можем да кажем, че въвеждането на екологичните групи и стикерите за тях е едно от най-безсмислените дела в историята на транспортния сектор в България.
  
  
10 ключови въпроса за екостикерите (ГАЛЕРИЯ):

2 от 10 | 10 ключови въпроса за екостикерите

Какво са екологичните групи?
Най-честно би било емисиите на всеки автомобил да се измерват индивидуално, за да се знае точно колко замърсяващ е той. Точно такава беше първоначалната идея за въвеждане на т. нар. "екологични групи", предложена от транспортното министерство. Планът беше всяка кола да се тества ежегодно по време на годишния технически преглед, и да бъде категоризирана в една от петте специфично български екогрупи. На тяхна база трябваше да се определя данъкът МПС, а местните власти в големите градове биха могли да забраняват на най-ниските категории да се движат в централните им части. Столична община например обяви, че обмисля да спира колите от групи 1 и 2 в дните с по-високо от обичайното замърсяване на въздуха.