10-те автомобила с най-феноменална аеродинамика

Понижаването на разхода и емисиите не е задача само за конструкторите на автомобилни двигатели. Има още два сигурни начина да се постигне то. Единият е да се понижи теглото - но това е трудна задача в наши дни, когато автомобилите се оборудват с все повече и по-сложни нови системи. Другият е да се подобри аеродинамиката.
 
  

Новият Mercedes EQS
  
  
От Mercedes се хвалят, че EQS, новият им електрически флагман, има коефициент на въздушно съпротивление от едва 0.20, което го прави най-аеродинамичната серийна кола, произвеждана някога. По това може да се спори единствено ако се задълбаем върху значението на термина "серийна". Но при всички случаи ЕQS е значима крачка по пътя към идеалната аеродинамика. Което е добър повод да си примопним другите такива значими крачки - моделите, които изведоха борбата с въздуха до нови висоти.
  
   
10 коли с емблематична аеродинамика (ГАЛЕРИЯ):

2 от 10 | 10-те коли със забележителна аеродинамика

Alfa Romeo Giulia - Cd 0.34
На теория идеалната аеродинамична форма е тази на капката. Колкото по-гладка е формата на автомобила, толкова по-малко е съпротивлението, а ако профилът е правилно оформен, той държи въздушния поток залепен за повърхността, вместо да го освобождава и да ражда завихряния и турбуленции. За жалост обаче в реалния живот никак не е практично да направиш задницата на колата с метър-два по-дълга и заострена, само в името на аеродинамиката.
Но през 30-те години един инженер на име Вунибалд Кам успява да докаже, че ако отрежеш рязко задната част на "капката" може да е също толкова ефективно. По този начин въздушният поток се прекъсва рано и се намалява рискът от турбуленции. Alfa Romeo доказва това на практика в състезанията, и след това го въвежда и в цивилните си автомобили, начело с тази Giulia от 1962. Тя по никакъв начин не прилича на капка - всъщност е с форма на кутия. Но след внимателно остраняване на излишните неравности колата се оказва удивително обтекаема във въздушния тунел.