ГАЗ-13 Чайка бе може би най-обвитата от митове кола на бившия Източен лагер. Родена в края на 50-те като престижен автомобил за партийни лидери, тя остана в производство цели 22 години, до 1981, и през това време превозваше недосегаемия елит на социалистическите страни, в които уж всички бяха равни.
ГАЗ-13 Чайка - колата на комунистическите партийни функционери
Макар и, трябва да отбележим, не самите държавни лидери, защото те - от Брежнев до Тодор Живков - показваха трогателно eдинодушно предпочитание към западни модели, начело с Mercedes 600.
Packard Patrician - един от трите американски модела (заедно с Lincoln Capri и Mercury), послужили като вдъхновение за дизайна на Чайка
Независимо от това Чайка се беше утвърдила като внушаваща страх кола, напълно недостъпна за обикновените трудещи се в Източния блок. Но отделни бройки и варианти на ГАЗ-13 са излизали от познатия коловоз на партийна лимузина и са изпълнявали всевъзможни други функции - от линейки и катафалки до пожарни автомобили и даже железопътни машини. Колегите от ZR разказват за десетте най-редки варианта на "партийната лимузина".
10-те най-редки варианта на "Чайка" (ГАЛЕРИЯ):
Съществува и друга загадъчна кръстоска - между Чайка и осъвременения в началото на 60-те години ЗИЛ-111. Вероятно това е експериментална бройка, предшестваща планирано серийно производство. Но по някакви причини до него така и не се стига. Възможно е и от Политбюро да са се намесили, за да запазят дистанцията между двата автомобила - в края на краищата Чайка е достъпна за партийни функционери на средно ниво, примерно шефове на областни комитети на партията, докато ЗИЛ е запазен само за висшето ръководство на СССР.