За всички, освен за по-младото поколение, те са познати до болка. Автомобилите на социалистическия лагер не се отличаваха нито с кой знае какво разнообразие, нито с особена динамика в развитието - някои модели оставаха в производство не 6-7 години, както бе на Запад, а по 10, 20, 30 години. Някои, като УАЗ 469, всъщност се правят и до ден-днешен, гонейки вече половинвековен юбилей.

Юлиуш Кубански и неговата Tatra JK2500 - автомобил, от който не би се срамувал и най-реномираният западен производител през 50-те
Ако погледнем назад към колите на Източния лагер, лесно можем да допуснем, че работещите в социалистическата автомобилна индустрия са били бездарни лентяи, на които им е стигало да копират със закъснение западната техника и после да я произвеждат с десетилетия. Но истината не е точно такава. Архивите на автомобилните компании и институти от СССР, ГДР, Полша, Чехословакия - и даже от България - са пълни с интересни, оригинални модели. Проблемът е само, че те си остават прототипи или съвсем ограничени серии, без да стигнат до масовото производство.

Полският FSO Ogar - роден с амбициозната цел да пробие на американския пазар, но в крайна сметка останал само музеен експонат
Едната основна причина е икономическа: недостиг на средства. Другата е свързана със самия характер на системата, в която да предложиш нещо ново и оригинално бе най-сигурният начин да си навлечеш неприятности.
Така или иначе, нека хвърлим поглед назад към автомобилите на социализма, които така и не получихме.
Непознатите коли на социализма - I част (ГАЛЕРИЯ):
Фабриката VEB Sachsenring Automobilwerk в Цвикау бе известна най-вече с един свой продукт: Trabant P601. Малцина обаче знаят, че още година преди появата на легендарния пърпорко в ГДР вече работят по неговия наследник - модерен хечбек с три врати, проектиран от Карл Клаус Дител. Проектът се нарича P603 и също разчита на купе от дурапласт, но, за разлика от обикновения двутактов "Траби", тук се експериментира с най-различни двигатели, включително и ванкелов.
Втора част четете тук.


6