За всички, освен за по-младото поколение, те са познати до болка. Автомобилите на социалистическия лагер не се отличаваха нито с кой знае какво разнообразие, нито с особена динамика в развитието - някои модели оставаха в производство не 6-7 години, както бе на Запад, а по 10, 20, 30 години. Някои, като УАЗ 469, всъщност се правят и до ден-днешен, гонейки вече половинвековен юбилей.
Юлиуш Кубански и неговата Tatra JK2500 - автомобил, от който не би се срамувал и най-реномираният западен производител през 50-те
Ако погледнем назад към колите на Източния лагер, лесно можем да допуснем, че работещите в социалистическата автомобилна индустрия са били бездарни лентяи, на които им е стигало да копират със закъснение западната техника и после да я произвеждат с десетилетия. Но истината не е точно такава. Архивите на автомобилните компании и институти от СССР, ГДР, Полша, Чехословакия - и даже от България - са пълни с интересни, оригинални модели. Проблемът е само, че те си остават прототипи или съвсем ограничени серии, без да стигнат до масовото производство.
Полският FSO Ogar - роден с амбициозната цел да пробие на американския пазар, но в крайна сметка останал само музеен експонат
Едната основна причина е икономическа: недостиг на средства. Другата е свързана със самия характер на системата, в която да предложиш нещо ново и оригинално бе най-сигурният начин да си навлечеш неприятности.
Така или иначе, нека хвърлим поглед назад към автомобилите на социализма, които така и не получихме.
Непознатите коли на социализма - I част (ГАЛЕРИЯ):
Единствено двигателят е същият като в обикновения "Вартбург" - трицилиндров двутактов агрегат, оборудван обаче с два карбуратора с цел повишаване на мощността до 60 конски сили.
Макар и ефектен на вид, прототипът страда и от някои технически недомислия. За да бъде обслужен двигателят, първо трябва да се демонтира цялата задна седалка. Освен това, както и Volkswagen междувременно се убеждава с модела 1500, монтирането на двигател под пода води до сериозни проблеми с прегряване. В крайна сметка са произведени само три бройки от 313-2. Едната дори е оцеляла до наши дни.
Снимка: градски архив на Айзенах
Втора част четете тук.