15 факта за "българския" Москвич Алеко

През 1993, след една провалена парична реформа, тогавашният руски премиер Виктор Черномирдин изрече крилатата фраза "Хотели как лучше, а получилось как всегда" ("Искахме по-добре, а се получи както винаги"). Тя чудесно обобщава почти всяко правителствено начинание и в Русия, а и у нас. Но освен това много добре подхожда и на историята на Москвич 2141 Алеко - колата, която се оказа не само лебедовата песен на легендарния московски автомобилен завод, но и края на серийното производство на автомобили в България (ако не броим съвсем лимитираната сглобка на Rover Maestro във Варна и на Great Wall в Баховица).
  
   

Москвич Алеко се произвежда от 1986 чак до 2001 (а в дъщерни предприятия има сглобявани бройки и през 2002). Общо са произведени над 700 000 автомобила
   
    
За тази кола известният историк на автоиндустрията при соца Сергей Канунников казва, че съчетавала "най-добрата аеродинамика сред съветските машини - и най-калпавата сглобка". Въпреки това няколко години тя минаваше за по-престижна от Лада. А след това се сдоби с недотам ласкавия прякор "московска недвижимост". Ето 15 факта, които ще ви изяснят защо Алеко бе колата с най-много несбъднати обещания в бившия Източен блок.
  
   
15 факта за "българския" Москвич Алеко (ГАЛЕРИЯ):

12 от 15 | 15 факта за Москвич-2141 Алеко

Чудовищата на Франкенщайн
През 90-те, след смъртта на Коломников, новият директор Асатрян се заема с огромно усърдие да създава нови версии, за да се хареса на политическото ръководство. Така се появяват абсурдните Москвич Дует (на снимката), Москвич Юрий Долгорукий и Москвич Иван Калита.
Ако не броим помпозните имена, новите "модели" са всъщност същити от стари парчета чудовища на Франкенщайн. "Дългата" версия "Юрий Долгорукий" например е просто съчетание от два срязани и заварени един за друг комплекта за Москвич-2141.
Уродливият вид, потресаващо ниското качество, отсъстващата антикорозионна защита и високите цени на тези модели гарантират пазарен провал, и докарват завода до фалит.