Най-мръсната тайна на литиевата батерия

Населението на големите градове неудържимо расте в последните десетилетия, а с него расте и броят на автомобилите в тях. Нивата на замърсяване на въздуха стават тревожни и е очевидно, че трябва да се вземат мерки. За момента идеята на европейските политици за такива мерки е да стимулират прехода към електромобили, захранвани от литиево-йонни батерии. Само че този преход, който уж ще прочисти дробовете на градските жители, може да означава трагедия за множество по-малки селски общности. Euronews в разширен репортаж разказа за една от тях в околностите на Барозу, Португалия - където е най-голямото находище на литий в Европа.
 
  

Производство на литий в Чили. Металът е достатъчно разпространен в земната кола, но добивът му изисква огромни количества вода
   
 
Литият е незаменим компонент в батериите - а самите батерии са нужни не само за автомобилите, но и за смартфоните, лаптопите, електрическите тротинетки и още хиляди модерни електронни уреди. За щастие той не е рядък - всъщност е един от най-разпространените елементи в земната кора. Нито пък за добива му са нужни опасни и отровни взривни вещества, както е при много други руди.

Но добивът на литий също си има своята мръсна тайна. Тя се нарича "вода".
 
  

"Не на мината, да на живота", гласи този протестен плакат в Коваш ду Барозу. Снимка Euronews

Най-разпространеният метод за добиването включва пробиването на голяма дупка в земята и наливането в нея на огромни количества разтвори на различни соли. След това обогатеният разтвор се изпомпва и оставя да се изпарява, като в старомодните солници. Отделят се манган, калий и други минерали, и накрая чрез сложно филтриране се получава литиев карбонат.

Процесът не е чак толкова замърсяващ, колкото искат да ни убедят някои врагове на електромобилите. Но той изисква смайващо големи количества вода. За добиването на тон литий са необходими 2270 тона вода (2.27 милиона литра).
 
  

Селцето Коваш ду Барозу
  
  
"Активисти" като Грета Тунберг никога не отварят дума за това, но всъщност добивът на литий е катастрофален за близките до него селскостопански общности, обричайки ги на суша и глад. Възможни са и замърсявания на питейната вода. За тези проблеми не се говори, защото миннодобивните компании авансово предлагат големи обезщетения на въпросните общности. Прекият ефект от това е, че водещите устойчив начин на живот селски стопани са принудени да се влеят в растящия брой градски жители.

Но и не всички са съгласни да бъдат купени. Жителите на селцето Коваш ду Барозу в Португалия са твърдо против добива на литий в района, отстъпен на британската Savannah Resources. Компанията планира да експлоатира мината край Барозу в продължение на 15 години, докато изчерпи находището, и да извлече общи приходи от 1.3 милиарда евро. Част от тях ще бъдат пренасочени към Португалия като "възможности за развитие" по литиевата верига, подчерта Дейвид Арчър, главан изпълнителен директор на Savannah, пред Euronews.
 
  

  
  
"Аз не съм против лития", казва обаче Пауло Пиреш, местен овчар. "Но не съм съгласен да замърсяват селото ми, за да премахнат замърсяването в града". Според Пиреш добивът ще отнеме и без това оскъдната вода в района, която е нужна за овцете му.

Европейската комисия изчислява, че до 2050 нуждите от литий в ЕС ще пораснат 60 пъти спрямо днешните, и то само в областта на електрическите автомобили. В същото време обаче европейските политици сляпо са се фокусирали върху електрификацията, без да отчитат други начини за понижаване на емисиите. За тях в момента няма никакво значение колко енергия консумира електромобилът, стига тя да е електрическа. А експерименти като разработения от холандската Lightyear и Bridgestone прототип Lightyear One биха могли да преобразят самия начин, по който ползваме електричеството. Този прототип също разчита на литиево-йонна батерия, но тя е съвсем малка. Пробегът от 725 км с едно зареждане се постига с аеродинамика и максимално висока ефективност - тоест малка консумация на енергия.
  
  

Докато електромобили като тези на Tesla се хвалят с времето си от 0 до 100 км/ч, Lightyear One залага на ефективността и на намаленото до минимум потребление на енергия

Друга опция, над която в Брюксел не желаят да разсъждават, е тази на синтетичните горива. Добивани по въглеродно неутрален способ, те могат да изгарят много по-чисто от изкопаемите горива, и да дават доста повече мощност от тях.

Вероятно съществуват и много други варианти за снижаване на емисиите. От успоредното разработване на поне няколко от тях биха могли да се родят и решения, които да не обричат хората в места като Коваш ду Барозу. Но за целта е необходима гъвкавост и политическа воля, каквито липсват за момента в обединена Европа.