В наши дни, електрическото задвижване предлага всевъзможни комбинации - по един електромотор за всеки мост, че дори и по един двигател за всяко колело. Дори и хибридните модели често са с по два двигателя, като ДВГ задвижва единият мост а електромотор - другия.
През 20 век, в ерата на двигателите с вътрешно горене, да се направи машина с два двигателя си е били тежка и сложна задача. Най-често подобни експерименти се правили за да се повиши производителността на даден автомобил и въпреки съпътстващите трудности, някои производители се захващали напълно умишлено с такива проекти. И макар при повечето опити като бонус на добавяната мощност се получавало и 4х4 задвижване, един от първите опити бил за болид от Формула (тогава още не "1").
За него и още няколко подобни ви разказваме в галерията ни:
.jpg)
През 1963 година, вдъхновен от възможностите на бъгито с два двигателя BMC Twin Moke Джон Купър решил да направи Mini с два двигателя, което да участва в състезания. Вдъхновението било голямо и прототипът бил създаден за едва шест седмици.
Така, машината се оказала с още един мотор на мястото на задните седалки и сумарна мощност от 180 конски сили, плюс задвижване на четирите колела. Машината била с две скоростни кутии и две отделни горивни помпи. И се справяла доста добре на пистата. Скоро, обаче, Джон Купър попилял малкото чудовище при катастрофа и проектът бил изоставен.
0
