В наши дни, електрическото задвижване предлага всевъзможни комбинации - по един електромотор за всеки мост, че дори и по един двигател за всяко колело. Дори и хибридните модели често са с по два двигателя, като ДВГ задвижва единият мост а електромотор - другия.
През 20 век, в ерата на двигателите с вътрешно горене, да се направи машина с два двигателя си е били тежка и сложна задача. Най-често подобни експерименти се правили за да се повиши производителността на даден автомобил и въпреки съпътстващите трудности, някои производители се захващали напълно умишлено с такива проекти. И макар при повечето опити като бонус на добавяната мощност се получавало и 4х4 задвижване, един от първите опити бил за болид от Формула (тогава още не "1").
За него и още няколко подобни ви разказваме в галерията ни:
Ако се чудите как елегантен седан се превръща в двумоторно чудовище с "хриле" на задните врати и още един двигател в багажника, причината е доста проста: производителят от Торино имал нужда от конкурентна машина за Световния рали шампионат, която да се бори с Peugeot и Audi.
Изпълнител на концепцията бил инженерът и изпитател Джроджо Пианта. Той махнал задните седалки и на тяхно място разположил турбомотор със 165 конски сили (какъвто имало и под предния капак). В крайна сметка, концепцията така и не била доразвита и не стигнала до трасетата на рали шампионата. Но пък там добре се справила Delta Integrale, и то само с един двигател...