Употребявано Renault Clio III: струва ли си?

Ако има нещо, което французите умеят да правят добре, това са малките градски автомобили. Третата генерация на Clio, произвеждано между 2005 и 2012, е един от най-достъпните употребявани автомобили на българския пазар - от 3000 до към 7500 лева за най-запазените версии от 2011-2012 година. Заслужава ли си обаче да го купите втора (или трета) ръка и за какво трябва да внимавате?
  
  

  
  
Третото Clio няма много общо с второто: построено е на изцяло новата за времето си платформа B, съвместно разработена с Nissan. Още от появата си печели 5 звезди за безопасност от EuroNCAP. Освен това по мнението на експерти е по-добро от втората генерация, що се отнася до надеждността. Сглобяваше се на три места - във Флен (Франция), Валядолид (Испания) и от джойнтвенчъра Renault-Oyak в Бурса (Турция). Може да ви прозвучи изненадващо, но турските версии всъщност често са с по-добро качество от европейските - заводът в Бурса четири години бе обявяван за най-добре работещ в цялата група Renault.
 
  

Версията Grandtour предоставя и достатъчно товарно пространство. Багажникът на хечбека е сравнително скромен

  
Третото Clio е компактен и приятен за управление автомобил, макар и със скромен багажник - едва 288 литра. Ако не ви стигат, можете да се разтърсите за по-рядката комби версия, която побира 439 литра.

Бъдете обаче внимателни: това Clio е много популярен модел и за корпоративни флотилии, и за рент-а-кар компаниите. Най-малко рискове ще поемете, ако купувате от частно лице и с ясна сервизна история.
 
  
Renault Clio III - какво трябва да знаете (ГАЛЕРИЯ):

2 от 13 | Renault Clio III - най-чести проблеми

Двигателите: 1.4 и 1.6 бензин
С добра репутация се ползва по-големият бензинов атмосферен мотор K4J, с обем 1.4 литра. Даже сме го срещали в някои класации като един от най-надеждните агрегати в последните двайсетина години. Тук разпределителните валове са два, а клапаните имат хидроповдигачи и не се налагат периодични и скъпи реглажи. По-големият 1.6 К4М е на практика разновидност на същия мотор, но с увеличен ход на буталото.
И двата агрегата имат система за регулиране на фазите на газоразпределението, като за целта ползват хидравличен превключвател. С течение на времето тази система сдава багажа, знак за което е известно стържене при палене.
Чест проблем при тези мотори е отказът на бобините, също дело на френската Sagem. Впрочем куриозно е, че те създаваха ядове още при Megane през 90-те и тогава Renault смени доставчика, купувайки бобини от Denso. После обаче по някаква причина пак се върна към Sagem.