Свикнали сме да се отнасяме с насмешка към съветското автомобилостроене: неговите продукти често бяха недодялани имитации на западни образци, произвеждани след това толкова дълго, че изразът "морално остарели" е твърде слаб в случая. Но в същото време има и немалко машини, които предизвикват уважение заради героичните опити на инженерите да приспособят чужди технологии за суровите съветски условия, или да скалъпят нещо работещо от твърде ограничените ресурси, с които разполагат. Ето десет примера за такива машини, чиито създатели няма от какво да се срамуват. Както подобава на съветската действителност, някои от тях си остават само експерименти - доказали качествата си, но въпреки това не стигнали до масово производство.
10-те коли, с които СССР можеше да се гордее (ГАЛЕРИЯ):
Полученият в резултат "Юность" е доста впечатляваща машина - със светло, просторно и удобно купе, подвижен люк, индивидуално осветление и пепелник (все пак говорим за 60-те години) на всяка седалка... Автобусът развива 120 км/ч и харчи около 28 литра на 100 км. Хидромеханичната трансмисия от лимузината работи гладко. На изложението в Ница, Франция, този модел печели 11 награди и получава доста запитвания от чуждестранни компании, включително и от Ford. Но в ЗИЛ така и не намират средства, за да го произведат в по-голяма серия.