IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Snimka Posoka Boec

Защо Ламборгини нарочно не построи феноменалното Marzal

Създаването на концепта излиза по-евтино от рекламна кампания, изчислява собственикът

Дебютиралият преди няколко месеца хиперавтомобил Koenigsegg Gemera е доста готин. Шведският модел с мощност от 1750 коня не само може да ускори от място до 100 км/ч за 1,9 сек и да развие максимална скорост от 400 км/ч, но е в състояние да направи тези трикове с четирима души на борда! Освен това достъпът до двата реда седалки на Gemera се осигурява от гитантски врати тип "крило на чайка". Всичко това звучи чудесно - само че производителят на трактори Феручо Ламборгини от италианското селце Сант'Агата Болонезе създава нещо подобно половин век по-рано.


Lamborghini Marzal


Всичко започва през 60-те години на миналия век, когато успешният предприемач и собственик на Lamborghini Trattori започва да се увлича по автомобилите на Ferrari и ... изведнъж установява, че някои технически решения могат да станат по-добри, за което не пропуска да информира стария Енцо. Импулсивният "комендаторе" почервенява от гняв, обижда се до дълбините на душата си и отпраща "селянина" да си оре земите. Амбициозният и принципен Феручо обаче му отговаря със създаването през 1963 година на Automobili Lamborghini S.p.A. Нататък е история.

До 1966 г. портфолиото на младата автомобилна компания включва двуместното купе със задно разположен двигател Miura и гран турера 400GT с предно разположен двигател и 2+2 места. За пълното щастие не достига само един наистина универсален спортен автомобил - и синьор Ламборгини, използвайки подкрепата на легендарния Марчело Гандини от ателието Bertone, решително затваря тази дупка. Това става през 1967 година, когато един от гвоздеите на автомобилното изложение в Женева е закачливата концепция Lamborghini Marzal със стъклени врати тип "крило на чайка" и пълноценен четириместен салон.


Още снимки на модела - в галерията:


Иронията е в това, че Феручо не планира да направи Марзал сериен автомобил. Като талантлив бизнесмен, той изчислява: създаването на ефектен концепт, който гарантирано ще прати името Lamborghini на първите страници на вестниците, ще струва много по-евтино от директната реклама. И удря в десетката! Разработката и изграждането на концепта струва на компанията сто милиона италиански лири - доста малка сума за онези години. Парчето, отхапано от гордостта на Енцо Ферари, става безценно за Феручо.

Единственото, за което в Маранело могат да злорадстват, са техническите характеристики на концепцията. Поради своето "еднократно" предназначение, Marzal получава скромен редови "шестак", развиващ 175 коня - наполовината на V12 двигателя на Miura. И въпреки ниското тегло от 1220 кг, ускорението на гран турера също трябва да е разделено на две: Marzal набира от място до 100 км/ч за безкрайните 9,4 сек, а 200 км/ч така и не успява да развие.


Lamborghini Marzal


Дали тези "дреболии" притесняват Феручо? Съвсем не. След като се окъпва в лъчите на автомобилните медии на салона в Женева, няколко месеца по-късно той гледа как принц Рение Трети в компанията на Грейс Кели изкарва Marzal на традиционния парад преди Гран при на Монако (на снимката горе). Вижда как принцът се възхищава на стъклените врати и прокарва пръсти по уникалните магнезиеви дискове, създадени по индивидуална поръчка от велосипедната (!) компания Campagnola. И грее от щастие.

След упражнението по улиците на княжеството, Marzal изчезва за дълго време от радарите, а Феручо и Гандини, след като най-накрая се убеждават в жизнеспособността на концепцията, започват да работят на сериен гран турер. Четириместното купе Espada, представено през 1968, наследява от концепта както общия стил, така и редица инженерни решения. И все пак, зрелищните стъклени врати са изоставени, а 4-литровият V12 с мощност 350 коня е поставен отпред. Освен с петстепенна механична трансмисия, двигателят се предлага и с тристепенна автоматична на Chrysler.

Връщайки се към Marzal, концептът се появява на шоуто Concorso Italiano в Монтерей, Калифорния, през 1996 година. А след това десетилетие и половина радва посетителите на музея Bertone родината си, докато не е предаден на анонимен купувач, който плаща за него 1,5 милиона евро през 2011 г. Тогава ателието се налага да се раздели с част от колекцията си, за да се опита да свърже двата края. Уви, жертвата се оказва напразна - в края на 2014 г. портите на Bertone се затварят завинаги.

Снимки: Motor


0 от 500