Макар да не изглежда толкова далеч, 1999 г е далеч назад в историята. Тогава нямаше смартфони, в повечето домове нямаше интернет и всички трепереха от ефекта Y2K.
Разбира се, подобно бе положението и в автомобилния свят, където тенденциите обуславяха минивановете и дизеловите двигатели. Дигиталните технологии не се виждаха на хоризонта, а когато говорехме за електромобили, се сещахме за количките за голф и за електрокарите.
Но някои тенденции имаха важни последици във времето. Например идеята на Volkswagen да създаде луксозен седан на пръв поглед бе нелогична, тъй като тази позиция в концерна бе запазена за Audi A8 с нейната лека каросерия Audi Space Frame.
Луксозният седан бе желание на Фердинанд Пиех, тогавашният шеф на концерна. Идеята бе моделът да конкурира луксозните лимузини на Audi, BMW и Mercedes-Benz.
Според една от версиите Пиех е събрал инженерите си и им е връчил списък с ясни напътствия за това, което иска, както и 10 параметри, на които бъдещият модел трябва да отговаря.
Според един от източниците автомобилът е трябвало да може да се движи цяло денонощие без прекъсване с 300 км/ч, макар и максималната скорост на серийния модел да бе ограничена на 250 км/ч. Това бе нивото, което бъдещият Phaeton е трябвало да постигне.
Но първата стъпка на Phaeton, който се появи през 2002 г, бе Concept D, който дебютира през 1999 г на автосалона във Франкфурт. Той представляваше истински елегантен модел с високо качество. Дизайнът му изглеждаше по-различно от крайния резултат на серийния модел. Объркваща бе задницата тип фастбек. От друга страна, ако се бе появил в този вид на пазара, щеше да изглежда като луксозно купе в стил Porsche Panamera и щеше да се превърне в хит още преди него.
Concept D е модел с четири врати, дължина 5 м, широчина 1,87 м и височина 1,44. Автомобилът бе оборудван с ксенонови фарове, 19-инчови джанти, тъмна боя и дръжки, които излизат от вратите при нужда.
В салона на концептуалния модел бяха използвани кожа, алкантара, дърво и алуминий, докато мултимедийна система с дигитални показатели трябваше да служи и като навигация. За онова време това бе далеч от обичайното.
Под капака бе монтиран друг любимец на Пиех – 5-литровият V10 TDI с директно впръскване, който притежаваше също необичайната за тогава битурбо система с електрически варираща геометрия. Мощността му бе 313 к.с. при 4000 об./мин и максимален въртящ момент от 750 Нм при 2000 об./мин. Огромната тяга бе поета от двойно предаване и трансмисия Tiptronic. Бе оставена възможност и за вграждане на W12.
Така се стигна до бъдещия Phaeton, познат с вътрешното обозначение D1. Той се задвижваше от W12 и V10 двигатели, както и от по-скромните V6 и V8. Дизайнът не бе така атрактивен, което се изискваше от нивото му. И макар Phaeton да бе шедьовър на инженерното изкуство, той не се превърна в пазарен хит. До края на производството му през 2016 г бяха произведени и продадени точно 84 235 автомобила.
Снимки: Volkswagen
Вижте още снимки в галерията: