Как беше създаден "лекият" V8 на BMW?

Разработката на първия BMW V8, вградждан в моделите 502, 503, 507 и прототип 505, стартира през 1949 г. Главният конструктор Алфред Бьонинг, мотоциклетен инженер, разчита предимно на алуминий. Теглото на двигателя е от 210 до 222 килограма. С диаметър на цилиндъра 74 милиметра и ход на буталото 75 милиметра, равномерно работещият V8 с центробежно отлети втулки достига 2580 обем от кубически сантиметра в основната му версия.

Най-впечатляваща конструктивна характеристика са температурно балансираните повдигачи, чукчета и пръти. Те задействат наклонените с 12 градуса към цилиндрите и покрити с бронз клапани. Клапаните се управляват чрез разпределителен вал, който е разположен централно между двата реда цилиндри, поставени под ъгъл от 90 градуса и се задвижва от дуплексна верига.

Осемцилиндровият агрегат използва конструкция, позната още и от модели на Cadillac и Oldsmobile от края на 40-те години. Валът разполага с 16 отделни подсилени 13-милиметрови гърбици и се върти в маслена баня между двата реда цилиндри. Особеност на конструкцията е вграждането на топлообменник в масления поток, който при студен двигател позволява запазването на работна температура.

През 1955 г. обемът на агрегата е увеличен на 3168 кубически сантиметра за 120 к.с. при 4800 оборота в минута. Маслената помпа вече е поставена под коляновия вал. Диаметърът на цилиндъра нараства от 74 на 82 милиметра, а ходът на буталото остава 75 милиметра. Този двигател продължава да се произвежда заедно с 2,6-литровия V8 в модела 501.

В началото на 1957 г. BMW разширява гамата. 3,2-литровият V8 получава увеличена степен на сгъстяване от 1:7,2 на 1:7,3 и два карбуратора. Мощността достига 140 к.с.

Една от причините за увеличението на мощността е заводското участие на 502 в състезанието Миле Миля през 1957 г. Артур Хойбергер доминира със своето осемцилиндрово BMW класа на специалните туристически автомобили над два литра.

Увеличената мощност води и до максимална скорост от 180 км/ч и през 1959 г. 502 става първият германски седан, оборудван с предни дискови спирачки.

Краят на производството на лекия V8 идва с модела 3200 S със 160 к.с. Настъпва ерата на шестте редови цилиндъра.

През 1992 г. баварците се връщат към V8 с новия М60-агрегат. Представената през 1986 г. 7-Series E32 първоначално е задвижвана само от шестцилиндрови двигатели, преди през 1987 г. да се появи 12-цилиндров.

Пет години по-късно М60 представя V8 в две версии – като 730i с 218 к.с. и като 740 i с 286 к.с. С двата осемцилиндрови агрегтата, които притежават ъгъл между цилиндрите от 90 градуса, място под капака намира и нов петсепенен автоматик от ZF. Той е стандартен за по-големия агрегат и опция за по-малкия.
Новият трилитров V8 има значително по-добри данни в сравнение с шестцилиндровия агрегат – мощност 218 к.с. срещу 188 к.с. и въртящ момент от 290 нютонметра срещу 260 за шестцилиндровия, при това отчасти при по-ниски обороти. Максималните обороти са 6500.

3982-кубиковият V8 предлага още повече – 286 к.с. при 5800 оборота в минута и 400 Нм при 4000 оборота в минута. Конструктивно двата агрегата се различават по различния диаметър и ход на буталото. 84 мм срещу 89 е диаметърът на цилиндъра срещу късите 67,6 срещу 80 мм е ходът на буталото. Двата двигателя са с по два горно разположени разпределителни вала и по четири клапана на цилиндър, задействани с хидравлични повдигачи.

Основна черта на двата агрегата е спокойният ход на работа при ниско тегло на двигателя. Двата агрегата са изработени от алуминий и тежат около 210 килограма. В търсене на по-леко тегло BMW използва магнезиеви сплави за капаците на клапаните, а поставеният между цилиндрите всмукателен колектор е от пластмаса.

С осемцилиндровите агрегати 7-Series E32 ускорява до 100 за 8,5 или 7,4 секунди и има максимална скорост от 230 или 240 км/ч.

Снимки: BMW