Започваме с уговорката, че всичко може да се продаде, дори и най-големият боклук. Въпросът обаче е в цената. На пазара на автомобилите втора ръка има машини, за чиято продажба трябва са се направи компромис, при това сериозен. Но дори и това не е гаранция, че те ще се продадат по-бързо.
Самият пазар на автомобили на старо (в случая става дума за покупка, а не за продажба), най-просто казано, се дели на три сегмента. Първият са официалните дилъри, които могат да изкупят вашия автомобил, ако си купите нов от тях. Вторият са фирми-прекупвачи, а третият - частни лица. Първите два съответно не са никак изгодни, тъй като те предлагат по-ниска цена дори от реалната. При третия шансовете за добра продажба са най-високи, но и там няма гаранция, че ще се стигне до сделка.
Кои все пак са основните фактори, които определят дали един автомобил ще бъде продаден бързо и как те влияят на неговата цена? Според експертите, поне
от 8 от тях могат сериозно да затруднят продажбата и да принудят собственика на продаваната кола да намали исканата за нея сума.
Тук нещата са доста сложни, защото дори след толкова години на свободен пазар, се намират "специалисти", които да твърдят, че определени марки не стават. Най-често това се отнася за италианските и френските автомобили. И съответно, това отблъсква евентуалните купувачи.
Най-странното е, че два напълно еднакви модела (например, Mitsubishi Outlander и Peugeot 4007 - на снимката) могат да имат различна съдба на пазара. Японският кросоувър (благодарение на марката и родината си) се радва на сравнително висок интерес, докато френският не е особено популярен.
В случая най-важното за клиента е минимализация на ремонта и обслужването. Затова и на пазара на автомобили на старо се търсят предимно масовите модели на популярни брандове. За тях лесно се намират сервизи и резервни части, при това на по-ниски цени.