Смайващият W18, който трябваше да задвижва Bugatti Veyron

Кой е най-забележителният двигател с вътрешно горене в историята? Невъзможно е да се отговори, разбира се. Но ако такъв въпрос се постави пред феновете, със сигурност немалко от тях ще посочат W16 с четворно турбо, който за известно време превърна Bugatti Veyron Supersport в най-бързия сериен автомобил в света (431 км/ч), и после изстреля Bugatti Chiron до 490.47 км/ч (макар и постижението да бе само в една посока, което го елиминира за рекордите на Гинес).

Това несъмнено е един от най-екзотичните двигатели, влагани някога в автомобил

Не всички почитатели на германското инженерство знаят обаче, че по първоначален замисъл възроденото Bugatti трябваше да е с друг, още по-налудничав като концепция мотор. Сегашният W16 е получен на практика от съединяването на два VR8 агрегата. Оригиналният двигател за Veyron обаче бе W18 - създаден не от два, а от цели три редови шестцилиндрови мотора.

За да проследим цялата история, трябва да се вървем още към 80-те, когато отдавна банкрутиралата славна френска компания Bugatti е възродена от един италиански предприемач, на име Романо Артиоли. Той инвестира колосалните за онова време 100 млн. долара, за да придобие марката и да построи изцяло нова, модерна фабрика в селцето Кампогалиано, до Модена. Титаните в дизайна Марчело Гандини и Паоло Станцани са привлечени да създадат новите модели. Производството започва през 1988, като EB110 хваща окото на самия Михаел Шумахер, който го купува за лично ползване. Но пазарният дебют съвпада с началото на рецесия в САЩ и Европа. Търсенето за суперавтомобили рязко намалява. Оскъдните продажби не могат да изплатят инвестицията и начинанието фалира.

Прототипът EB 18/3 Chiron, със средно разположен двигател

През 1998 Volkswagen, тласкан от огромната амбиция на новия си шеф Фердинанд Пиех, придобива правата върху марката Bugatti Automobiles и започва да работи върху създаването на хиперавтомобил. Пиех държи той да е с нечувани до този момент възможности. За база германците вземат Lamborghini Diablo VT с неговия 5.7-литров V12, и първият концепт на Bugatti, показан през октомври 1998, всъщност е Diablo с променен дизайн. Но с коренно различен двигател.

От Volkswagen започват да рекламират новия мотор като произведение на изкуството

За инженерите е ясно, че за да изпълнят изискванията на Пиех, ще им трябва по-голям двигател. Така се ражда смайващият W18, с три реда цилиндри и цели 72 клапана - концепция, пробвана няколко пъти в самолетостроенето, но никога в автомобил. Колкото и да е куриозно, от VW твърдят, че вдъхновението за него им дошло от трицилиндровия агрегат в компактното Lupo.

Конструкцията на W18 усложнява неимоверно евентуалното добавяне на турбо

Именно заради този мотор и четирите концепта преди появата на крайния Veyron носят означение "18" в името си. ЕВ118, ЕВ218 и ЕВ18/3 (любопитно наречен Chiron) са по дизайн на Джорджето Джуджаро. Последният EB18/4, който е най-близо до Veyron, вече e създаден от дизайнерския отдел на Audi под надзора на Хартмут Варкус, като основната работа е свършена от Йозеф Кабан, бъдещия главен дизайнер на Skoda, BMW и, в момента, на Volkswagen.

Но толкова атрактивният на пръв поглед мотор се оказва проблемен. В тестовите коли не показва очакваната надеждност. И, което е по-важно, не успява да даде нужната мощност. 555-те му конски сили са чудовищно много за епохата, но далеч от онова, което иска Фердинанд Пиех. Самата му конструкция прави използването на турбокомпресори твърде сложно.

Прототипът ЕВ218, по дизайн на Джуджаро. При него двигателят е под предния капак

Обикновеният V8 позволява да поставиш всмукателните колектори в средата на V-то, на безопасно разстояние от нагорещената изпускателна система, която е от външната страна. Възможна е и обратната подредба, подходяща за турбо.

Но при W18 с неговите три реда цилиндри се налага все някъде изпускателната и всмукателната система да бъдат съседи, което никак не е добре за ефективността. А и самите размери на този мотор допълнително затрудняват добавянето на турбо, особено в ограниченото пространство в един суперавтомобил. Дори и без турбини той тежи над 320 килограма.

Окончателният ЕВ118/4 Veyron, по дизайн на Йозеф Кабан. От този концепт се ражда серийният Veyron - но след като означението 118 е заменено със 116

В крайна сметка идеята е изоставена и днес оцелелите бройки от този удивителен мотор са в музеите на Volkswagen и Bugatti. А също и на онази съвсем кратка страничка от историята на двигателите с вътрешно горене, посветена на екзотичната конфигурация W18.
 

ОСТАНАЛИТЕ W18 МОТОРИ В ИСТОРИЯТА:

4 от 5 | Историята на удивителните W18 двигатели

Scuderia Ferrari W3
През 60-те още легендарният конструктор Виторио Яно започва да обмисля идеята за W18 двигател за стартовете във Формула 1. Две години след смъртта му, през 1967, във Ferrari създават работещ W3 прототип, за да проучат на практика предимствата и недостатъците му. Явно вторите са надделели, защото проектът е изоставен. От прототипа не е оцеляла дори снимка. Това, което виждате горе, е мотоциклетен двигател Feuling W3.