Забравените студии: Mercedes Vision A 93 (1993)

„Страната се нуждае от нови идеи“ – с този девиз Mercedes пристига на автосалона във Франкфурт през 1993 г. И с една необичайна концепция. Vision A 93 е студия от компактния клас и има предно предаване. Mercedes заявява ясно, че така може би ще изглежда някой от бъдещите модели на марката.

Веднага започват спорове на тема „може ли това да е истински Mercedes?“. Посетителите на автосалона са питани за мнение, което се оказва неочаквано позитивно. Около 80 процента от запитаните отговарят, че малък Mercedes в стила на Vision A 93 им допада.

През 1994 г. студията е преработена и наречена просто А. Дебютът й е на автосалона в Женева. Американското списание Motor Week дори я обявява за най-добрия концептуален автомобил на 1994 г. Решението за серийното производство вече е взето и през август 1994 г. се появяват първите прототипи. А-Class е представен през 1997 г. и въпреки началните трудности с Лосовия тест се превръща в успешен модел за фирмата.

Vision A 93 е доразработка на концпетуалния „автомобил за къси разстояния “(NAFA) от 1982 г., както и на изследователския F 100 от 1991 г. Тя въвежда многобройни нови идеи в бранша, макар задачите пред конструкторите да не са били лесни. Идеята е била автомобилът да бъде с атрактивен дизайн, изключително компактни размери, просторен салон, висока практичност и полезна стойност, максимална безопасност, с ниски вредни емисии и икономични двигатели, както и с възможност да бъдат разработвани алтернативни концепции за задвижване.

Всичко това е изисквало необичайни решения. За да бъде компактен, но просторен, инженерите въвеждат „санвичовия под“. Във Vision A 93 пътниците седят не зад двигателя и кутията, а в голяма част над тях. Разстоянието между шофьора и пътника зад него е 82,5 см, което дотогава постигат само модели от луксозния клас. В същото време концепцията е дълга едва 3,35 м, а серийният А-Class – 3,60.

Друг плюс за „сандвичовия под“ е високата позиция на седене, която помага на добрата видимост и усещането за безопасност. Освен това при евентуален челен удар силовото предаване попада под пода и не засяга силно салона.

Vision A 93 поставя дизайнерите на Mercedes пред трудна задача, тъй като необичайните пропорции – къс и висок автомобил – не са идеалните предпоставки за хармонична цялостна концепция. Освен това трябва да бъде разработен малък автомобил, който не изглежда малък. Решението е еднообемна каросерия със силно напред изнесено челно стъкло, висок покрив и равен под.

При разработката на Vision A 93 се обръща голямо внимание на екологията. Това се отразява в концепцията за задвижване, която е в три версии. За най-нисък разход на гориво са създадени дизел с директно впръскване с 60 к.с. и бензинов мотор със 75 к.с., и двата с по 1,2 литра работен обем и три цилиндъра. Те са свързани с CVT-кутия. Действително по-късно Mercedes A-Class стартира с дизел със 60 к.с., както и с базов бензинов модел с 82 к.с.

Освен с традиционните двигатели Vision A 93 е представен и като електромобил с асинхронен мотор с 54 к.с., чийто акумулатор трябва да осигури градски пробег от 150 км. От 1997 г. Mercedes A-Class е изпробван и като водороден автомобил, за което е мислено и при Vision A 93. Едва 23 години по-късно Mercedes представи компактен сериен електромобил – EQA идва през 2020 г.

За екологичността помагат естествените материали в салона като лен и вълна, както и нови пластмаси, които са предвидени за рециклиране и ново използване.

Mercedes Vision A 93 служи и като изследователско пространство по темата алуминий. Каросерията му е изработена изцяло от лекия метал със структура от високоякостни пресовани профили. Така тя тежи 70 килограма по-малко от сравнима каросерия от стомана. Vision A с бензинов мотор тежи само 715 килограма (дизеловата 735 кг), а електромоделът е само около тон. Последвалата серийна А-Class не запазва тези данни и теглото й започва от 1,1 тона.

Снимки: Mercedes-Benz

2 от 10 | Mercedes Vision A 93 (1993)

Вижте още снимки в галерията: