Защо все по-често се правят двигатели "еднодневки"

Ако по-рано 1,2-литровите двигатели бяха, така да се каже, "мотоциклетни", то сега такива се монтират дори на всъдеходи. Желанието на автомобилните компании да намалят обема е напълно разбираемо: производството е по-евтино, с всеки изминал ден екологичните стандарти стават по-строги, а клиентът ще бъде доволен от ниския разход на гориво. Не всичко обаче е толкова розово, защото двигател, който е претърпял даунсайзинг, плаща за всичките си плюсове с един дебел минус - кратък жизнен цикъл.             Толкова популярната вече от години дума "даунсайзинг" означава намаляване работния обем на двигателя с едновременно увеличаване на неговата производителност (обикновено чрез форсиране). Ако по-рано обемът на двигател по-малък от 1,5 литра беше свързван с по-дребните автомобили, то сега 1,2-литрови имат и големи кросоувъри, чието тегло гони два тона. Дори последното поколение на "седмицата" на BMW получи 2-литров двигател, което никога досега не се бе случвало в историята на баварската марка.

В повечето западни страни данъкът върху автомобила се изчислява според въздействието му върху околната среда. Колкото по-малко емисии изхвърля в атмосферата, толкова по-нисък налог плаща неговият собственик. Просто и ясно. В Германия обаче взимат допълнително пари и за обем. Тук се крие големият плюс на малкия двигател - има много конски сили, но данъкът е малък. Моторите с турбо пък са изгодни и заради малкия си апетит. При ниска скорост и на празен ход разходът на гориво е като на мотоциклет, а ако решите да дадете газ, мощността е като при спортна кола (почти). Но, както се казва, дяволът е в детайлите. Детайлите на двигателя.                   По правило, даунсайзнатият двигател е направен на базата на друг, по-голям. И в случая се правят кардинални промени. Традиционно при производството на един двигател компаниите влагат доста резерв от гледна точка на надеждност и сигурност. При даунсайзинга обаче този резерв намалява, понякога до два пъти. За да се постигне по-малък обем и по-ниско тегло, дори стените на цилиндрите се изтъняват. В същото време мощността и степента на сгъстяване нарастват, защото е необходимо един 1,4-литров двигател да има същите показатели като 2-литровия, от който е "направен". Ако не и по-големи. И какво се получава в крайна сметка - от двигател, който може да изкара 1 милион километра, получаваме "еднодневка" за 200 000 км. Все още даунсайзнатите двигатели са относително нови и няма доказателства, че този принцип важи за всички от тях. Но при всички случаи е нещо, което трябва да имате предвид. И още нещо: заради намаления резерв по-малките двигатели са много по-чувствителни към качеството на поддръжката. Редовната и честа смяна на маслото е задължителна.

Проблемът при даунсайзинга би могъл да бъде решен чрез използване на материали от аерокосмическата индустрия. Автомобилният производител обаче е много наясно, че е по-добре да пусне евтин двигател, който ще изкара 100-200 хиляди километра и да каже, че това е най-добрият в света, отколкото да пусне такъв с живот от 1 млн. км на изключително висока цена и да заяви същото. Много повече хора ще си купят колата от първия пример. Във всеки случай обаче всичко зависи от това, кое човек смята за по-важно: да спести пари и да се погрижи за околната среда, или да избере двигател, който не попада в графата "еднодневки", но да се бръкне повече.