Ако по-рано 1,2-литровите двигатели бяха, така да се каже, "мотоциклетни", то сега такива се монтират дори на всъдеходи. Желанието на автомобилните компании да намалят обема е напълно разбираемо: производството е по-евтино, с всеки изминал ден екологичните стандарти стават по-строги, а клиентът ще бъде доволен от ниския разход на гориво. Не всичко обаче е толкова розово, защото двигател, който е претърпял даунсайзинг, плаща за всичките си плюсове с един дебел минус - кратък жизнен цикъл.
В повечето западни страни данъкът върху автомобила се изчислява според въздействието му върху околната среда. Колкото по-малко емисии изхвърля в атмосферата, толкова по-нисък налог плаща неговият собственик. Просто и ясно. В Германия обаче взимат допълнително пари и за обем. Тук се крие големият плюс на малкия двигател - има много конски сили, но данъкът е малък. Моторите с турбо пък са изгодни и заради малкия си апетит. При ниска скорост и на празен ход разходът на гориво е като на мотоциклет, а ако решите да дадете газ, мощността е като при спортна кола (почти). Но, както се казва, дяволът е в детайлите. Детайлите на двигателя.
Проблемът при даунсайзинга би могъл да бъде решен чрез използване на материали от аерокосмическата индустрия. Автомобилният производител обаче е много наясно, че е по-добре да пусне евтин двигател, който ще изкара 100-200 хиляди километра и да каже, че това е най-добрият в света, отколкото да пусне такъв с живот от 1 млн. км на изключително висока цена и да заяви същото. Много повече хора ще си купят колата от първия пример. Във всеки случай обаче всичко зависи от това, кое човек смята за по-важно: да спести пари и да се погрижи за околната среда, или да избере двигател, който не попада в графата "еднодневки", но да се бръкне повече.