Легендарните битки от „24 часа на Льо Ман” (I част)

В седмицата на "24 часа на Льо Ман" е най-подходящият момент да си припомним някои от най-оспорваните битки в историята на легендарната надпревара. И какъв по-добър момент от навечерието на голямата битка - квалификациите започват утре вечер, така че сега е идеалният момент за малко история...

Състезанието, което е част от шампионата по издръжливост, е най-старото събитие от този тип, което продължава и до днес. От 1923 г., когато е първият старт, досега надпреварата е оставила не един спомен, записан на трасето. Такива са и четирите поредни победи на Ford над Ferrari преди 5 десетилетия.

Но защо точно Ford - Ferrari е толкова ожесточено съперничество, след като Porsche имат повече победи?

Всичко тръгва оттам, когато в началото на 60-те години Хенри Форд II решава да увеличи продажбите на компанията си, като купи Ferrari. Енцо Ферари бил съгласен на подобна сделка, докато не разбрал за намеренията на Ford да имат пълен контрол над състезателната програма на италианската марка. Сделката се разпаднала, а Форд заръчал да бъде създадена кола, която да спечели Льо Ман. Така се ражда GT40, който печели последователно през 1966, 1967, 1968 и 1969 г.

За създаването на GT40 Форд II основава дъщерното дружество Ford Advanced Vehicles в Слау, Англия. Към него се присъединява Ерик Броудли - основател на състезателната компания Lola. Той поема задачата да ръководи дейността по създаването и оценяването на дизайна на GT40, докато Джон Уилър, който тогава оглавява ръководството на Aston Martin за програмата в Льо Ман, става мениджър на проекта. 40 се появява в името на колата, тъй като това е височината на автомобила - 40 инча или малко над 101 сантиметра.

Именно от Lola е взет и V8 двигателя с обем 7 литра за колата за 1966 година, а първият GT40 се отличавал също и със стоманен монокок, 4,7-литров двигател с 350 к.с. и 5-степенна скоростна кутия от Colotti. Първата версия Mk.I обаче се оказва не толкова успешна. Затова и следва Mk. II, разполагащ с 7-литров V8 от Cobra, както и ZF трансмисия. Именно тази модификация печели през 66-та и година. Разбира се, в гамата бил включен и Mk. III, който обаче бил само шосейна версия.

Lola Mk.6

Най-радикалният автомобил от семейството обаче носи обозначението Mk. IV, чиято мощност била увеличена до 500 к.с. За разлика от по-старите модели, той се произвеждал в САЩ, а не в Англия. Отличавал се основно със своите подобрени шаси и каросерия, като именно тези промени изиграват роля в победата през 1967 година.

Не можем да не отдадем и заслуженото на Ferrari. По това време Скудерията залага на автомобилите от серията Р - 330 и 275. Както е известно, Ferrari е компания, която винаги е държала на своите традиции. Появата на една от тези традиции - моделът 275P може да бъде проследена още от 250P, зад чийто дизайн стой Мауро Форгиери, участвал в разработването на програмата на отбора на Ferrari във Formula 1. 3,0-литровият V12 двигател с 300 к.с, конструиран от автомобилния инженер Джоакино Коломбо, пък става основа и за 275P. Така, след като 250P бележи успех в Льо Ман през 1963 г., от Ferrari решават да създадат подобрени версии на автомобила.

Ferrari 275P

Именно тези версии са 275P и 330P. Първата печели 24-те часа в Льо Ман през 1963-та и 1964-та година, докато втората успява да пробие и на „1000 км на Париж“ и в английските серии за издръжливост. Междувременно обаче именно конкуренти като Ford и Chaparral принуждават Ferrari да създаде 275P2 и 330P2. Новите модификации се оказват по-ниски и по-широки, докато мощността нараства съответно до 350 и 410 к.с. Само след няколко години се появява и 330P3, който обаче е склонен към повреди в трансмисията. В резултат на това през 1967 г. компанията на Енцо Ферари участва в състезанието по издръжливост с най-опасния конкурент на Ford - 330P4.

Ferrari 330P4

От P4 били създадени само 4 екземпляра, като един от тях е бил усъвършенстван P3. Двигателят с 450 к.с. за новите автомобили бил с подсилен блок, 5-степенната скоростна кутия от ZF била преработена, разстоянието между мостовете било скъсено, а разположението на спирачните апарати било променено с цел по-добро охлаждане. Благодарение на новите промени, през 1967 г. две P4 завоюват второ и трето място в легендарното състезание.

Разбира се, сериозен конкурент на американците са и машини като Porsche 908, 907, Ferrari 265 GTB и 275 LM. Без съмнение обаче 330P4 остава в историята като една от най-успешните състезателни коли. А ако попитате почитател на състезанието, то почти със сигурност ще чуете разказ, който да загатне за успеха на тези класически модели. Успех, който не се измерва в подиуми. Що се отнася до наши дни… то в момента съществува само една оригинална бройка P4. Същото важи и за екзотичният GT40 Roadster.