Преди 40 години на бял свят се появява един забележителен атомобил, който променя историята. Дизайнерът Бруно Сако създава Mercedes-Benz W126, който получава много различни варианти и модификации. Това обаче е само една от колите, излезли от рисунките на знаменития италианец.
Бруно Сако се ражда през 1933 г. в Удине, Северна Италия. След войната постъпва в Политехническия университет в Торино, където учи за инженер. За да се издържа и за да трупа опит, младежът започва работа в компанията Ghia, а след това - в легендарното студио Pininfarina. Според официалната му биография, през 1951 г. вижда великолепен син Studebaker Commander Regal и в този ден твърдо решава, че ще стане велик автомобилен дизайнер.
През 1958 г. Сако е назначен за дизйнер и инженер в Daimler-Benz. Започва работа в току-що създадения департамент за дизайн в Зинделфинген, близо до Щутгарт. Там работи под ръководството на знаменити дизайнери като Карл Вилферт, Фридрих Гайгер и Бела Барени, но като цяло плановете му са да натрупа опит и да се завърне в Италия. Те обаче се променят, след като се жени за германката Паулина и му се ражда дъщеря.
Първите си дизайнерски стъпки в компанията Бруно прави, като разработва епохални модели като лимузината Mercedes-Benz 600, кабриолета 230 SL и експерименталните тестови спортни коли Mercedes-Benz C111. Талантът му не остава незабелязан и през 1970 г. е назначен за ръководител на отдела за дизайн, а през 1975 г. сменя Фридрих Гайгер като директор на центъра в Зинделфинген. Оттогава всички леки модели Mercedes-Benz, започвайки от серията W123, са създадени под негово ръководство.
След излизането на новото поколение на автомобилите от S-Class (серия W116) в концерна Daimler-Benz решават, че е време да обновят моделите си от редния клас. Идеята е да се появи напълно нова серия, която да получи кодовото име W123 и да предлага напълно различни решения в дизайна, в конструкцията, окачването и двигателите. Новата серия трябва да направи революция, но светът се оказва изправен пред петролна криза и концепцията е сменена изцяло.
Пилотната серия е готова през лятото на 1975 г., а моделът е показан пред публика в началото на 1976 г. След това се появяват комби, купе и лимузина (Pullman). Автомобилът действително прави революция, като бързо си печели репутацията на "неубиваем, надежден и комфортен модел за всекидневно ползване". Производството му продължава 10 години и е спряно през ноември 1985 г. За този период са направени 2,3 млн. коли, което превръща серията W123 в най-успешния модел на концерна Daimler-Benz в цялата му история.
Една от най-успешните работи на Бруно Сако е знаменитата S-Class, тоест Sonderklasse (от немски - Специална класа) с индекс W126. Този автомобил става символ на престижа и е показан пред публика на автосалона във Франкфурт през 1979 г. Талантливият дизайнер е верен на немската марка и се опитва във всеки един свой модел да съхрани нейния стил. А тази кола е най-добрата му работа, като бързо се превръща в еталон на интелигентност и висок стил.
Серията Mercedes-Benz W126 се произвежда в продължение на 12 години, като това е най-дългият срок за живот на модел S-Class в историята на марката. За този период са произведени 890 000 единици, което прави автомобилът на успешната S-Class в историята на модела.
Следващият шедьовър на Великия Маестро е спортното купе SEC, създадено на базата на седана W126 през 1981 г. Купето се отличва значително от всички предишни аналогични модели на марката, които си приличат много един с друг. То получава нова решетка на радиатора, а като цяла видът му е на състезателен автомобил. Сако не се поколебае да разруши някои от традициите, тъй като това, според него, е единственият начин, да се върви напред. Същевременно, той винаги е отстоявал позицията, че Mercedes-Benz не бива да ползва услугите на външни дизайнери, а трябва да разчита на своите кадри.
В началото на 80-те години на миналия век компанията започва да изпитва сериозни трудности. Тя с мъка се справя с последствията от петролната криза и логично стига до извода, че трябва да създаде компактен и икономичен модел. Ветеранът Сако се захваща за работа и през 1982 г. се появява точно такъв автомобил - Mercedes-Benz 190 (W201). С негова помощ Mercedes заема лидерството в D-сегмента и успява да се конкурира успешно с BMW 3-Series.
Намаляването на дължината с 300 мм в сравнение със седана W123 и използването на нови и леки сплави в конструкцията, позволяват на новия модел да свали 160 кг. от теглото си. Това е първата кола на Mercedes-Benz с клиновиден силует, което, заедно с още някои промени в дизайна, позволява постигане на коефициент за въздушно съпротивление от 0,33. В случая концернът нарушава всички своите традиции и да индекс 190 на всички модели от семейството W201, като добавя допълнителни цифри в зависимост от обема на двигателя.
Mercedes W124 бързо се превръща в култов автомобил по цял свят. Моделът е толкова сполучлив, че остава на конвейера от 1985 до 1995 г. Той вкарва много новации в индустрията - подобрена аеродинамика, съвременен приборен панел, лаконичен дизайн, огромен избор от двигатели, високоскоростна автоматична скоростна кутия и система за впръскване G-tronic.
С особена грация и стремителност се отличава купето С124, известно още като R129. Неговата разработка стартира през 1984 г., като някои от елементите са заети от W124. Всъщност, новото поколение на модела SL, както е световно известна тази кола, е изградено на шасито на W124, но в негов съкратен вариант. И тук Сако прави невъзможното, като дизайнът сякаш идва от бъдещето. Затова, неслучайно R129 се задържа в производство от 1989 до 2001 г.
През 1991 г. благодарение на главния дизайнер на концерна Daimler на бял свят излиза още един автомобил, превърнал се в класика - S-Class във версия W140. Той прави фурор на автосалона в Женева, като се приема възторжено не само от публиката, но и от експертите и медиите. Седанът с 4 врати, който сред това получава и версия купе, впечатлява със своята мощ, комфорт и технически решения. Той бързо оглавява класациите по продажби - първо в Европа, а след това и в други държави. А главната му особеност са внушителните габарити, заради които е наречен "Танк в смокинг".
Само 2 години по-късно - през 1993, концернът зарадва автомобилния свят с излизането на нов Mercedes W202, който в дизайнерски план става квинтесенция на решенията, използвани при W140 и W124. Както винаги, Mercedes доказва, че безопасността, надеждността и комфортът прекрасно се съчетава в един автомобил. Моделът получава голям брой модификации и става много популярен в цял свят.
През 1995 г. се появява и нов E-Class (W210), с който стартира нова епоха в дизайна на серийните автомобили E-Class. Автомобилът е дело на Стив Матин, който по-късно става главен дизайнер на Mercedes-Benz. Той обаче работи под прякото наблюдение на Сако, като идеята им е да избягат от стила и формите на моделите от 80-те години. Експериментът е доста спорен, тъй като този Е-Class определено не се харесва на феновете на W124. И след спирането на 124-ата през 1996 г. голям брой собственици на автомобила отказват да си купят новия вариант.
Времето обаче лекува и хората постепенно свикват с "очилата" предница на Е-Class, а този стил се превръща в новото лице на марката. И е използван за модели като CLK (C208), C-Class (W203), SL (R230).
Успоредно с това, Сако и екипът му работят и върху други модели. В началото на 90-те години е взето решение за създаване на компактен роудстър, който да се разположи под SL в гамата на марката. Сако е готов с първите скици в края на 1991 г., а през първата половина на 1992 г. са готови 12 варианта в мащаб 1:5. По-късно техният брой е намален до 5 и те се появяват в пълни размери. В началото на 1993 г. е утвърден финалният вариант на проекта, а поколението R170 дебютира на автосалона в Торино през 1996 г. Моделът се оказва успешен и се задържа на конвейера до 2004 г.
"Вятърът на промените" не подминава Mercedes и през 1998 г. на сцената излиза S-Class във версия W220. Всъщност, вече споменатият Стив Матин работи по нея още от 1991 г. (отново под ръководството на Бруно). За разлика от предшественика си, този автомобил не е толкова надежден, но пък е много по-приятен за каране, тъй като е по-малък, по-лек и по-изящен. Този подход дава резултат и автомобилът се харчи като топъл хляб, особено в Щатите. Там е продаден и почти половината от нейния тираж - 188 000 от общо 440 000.
В случая, компанията отлично разбира, че не бива да прави автомобила прекалено престижен и никога повече не повтаря тази грешка. За тези, които търсят друг имидж, е реанимирана марката Maybach. А Сако се оттегля през 1999 г., като предава щафетата на Петер Пфайфер. Преди да си тръгне обаче, казва следното: "Mercedes-Benz винаги трябва да изглежда като Mercedes-Benz".
Снимки: Mercedes-Benz