.jpg)
Първите презентации, каталози и рекламни материали на новия модел са факт. Избрано е емблематичното за марката име Giulietta. Рекламите гласят, че това е истинска алфа, каквато е била първата Giulietta „Спортна алтернатива на ежедневната кола”. На сайта на Алфа Ромео сме посрещнати от поздрав „Здрасти аз съм твоето алфа его”. Като истински алфисти (хора болни на тема Алфа Ромео и с бензин в кръвта) сме малко изненадани и попиваме всички рекламни слогани с недоверие. Веднага разбираме , че топ варианта зелена детелина ще е с 1750TBi мотор с 200 конски сили и се лансира като ексклузивен вариант на истинската алфа. Никой не е в състояние да отрече модерния дизайн и всички технически решения, които са в час с времето. Да определено това е Алфа Ромео. Няма възможност за грешка. Но дали просто предната решетка с форма на сърце не ни подвежда и сме готови да отречем прилика с други автомобили и загуба на единтичност. Вероятно света сега е такъв.
Всичко се прави от компютри и марките лежат на стари лаври и ги използват на сто процента с цел маркетинг и продажби. Но алфистът се пита дали това е колата, която може да се пребори с всеки съперник от нейния клас, защото има това, което другите нямат. Качества и душа . Нещата които хранят егото на всеки един алфист и причината за себеувереността при започването на спор с цел сравнение с друга марка автомобил. Алфистът е индивид, който се кълне в името на Алфа Ромео и е горд, че може да се определи и представи като собсвеник не на какво да е, а на Алфа Ромео. Дотук добре.
Но, едно голямо „но’. Това ли e алфата, която заслужава да се появи по време на сто годишнината на Алфа Ромео и да носи името Giulietta. Това ли автомобилът мечта на истинския алфист или алфа вече или отдавна не е нещо екслузивно, а просто една марка под шапката на световното автомобилопроизводство и подчинена единствено на финансовите закони. Като болни алфисти едва ли ще си позволим да кажем нещо против новия модел още повече, че не сме имали досег с него, но ще направим едно сравнение, след което всеки сам ще си направи изводите и оценките ще оставим за всеки поотделно.
За да се твърди, че нещо е ексклузивно и над другите трябва да имаме тези други за да направим пряко сравнение. Точно резултатът от сравнението е това, което прави „нещо” част от другите неща или нещо по различно, ексклузивно. Мислейки как да Ви предадем това, което се опитваме да Ви кажем с настоящата публикация ще пропуснем разговорите за „нещо” и „неща” и ще се върнем назад в славните времена на истински автомобили, времена когато Алфа Ромео е карало алфистите и „нормалните” хора да настръхват и времена оставили такива модели на любимата ни марка, които и до ден днешен всяват респект и почитание в истинския алфист. Giulietta, но не тази от 2010, а истинската....
Годината е 1954. Алфа Ромео се ръководи от бившия инженер на Порше инж. Хрушка и инж. Куарино. Времената са такива, че налагат алфа да произведе модел достъпен за широката публика. По-спортен вариант на ежедневния автомобил. Колко съвпадения с настоящето. Бял свят вижда Алфа Ромео Giulietta. Името идва директно от героинята на Шекспир от трагедията Ромео и Жулиета. Фирменото наименование е модел 750 и 101. Първата Giulietta е под формата на купе. Следват седан и може би най-красивата алфа Giulietta Кабриолет. Произведени са и варианти Giulietta Weekendina и Promiscua под формата на комби, но в ограничени бройки.
Следвоенните времена са тежки и има липсва на средства. Ръководството на Алфа Ромео решава да продаде облигации с цел проектирането и производството на Giulietta. Планът е успешен и Giulietta вижда бял свят на автоизложението в Торино. Дизайнът е изпреварил времето си. Просто е нужна една минута търсене в интернет на автомобили от това време за да може човек да добие представа за това, настина колко ексклузивна е била и е до ден днешен Giulietta, произведена с помощта на Бертоне.
Двигателят е дело на инж. Орацио Сата, изцяло от алуминий. Четирицилиндров с работен обем 1290 куб. см., мощността варира от 52 до 118 конски сили при тегло от 800 до 880 килограма. Всичко това се случва преди повече от половин век. Вариантите са Berlina, Giulietta T.I., Sprint, Sprint Veloce, Sprint Speciale, Sprint Zagato.
Максималната скорост на Sprint Speciale и Sprint Zagato достига над 190 км/ч в нормалните им варианти достъпни за всеки куповач. Споменахме сравнение с други марки по това време, ето го и него. Най-бързият седан произвеждан в Западна Германия е БМВ 502 с мотор V8 с кубатура от 2580 куб. см., мощност от 100 конски и максимална скорост 160 км/ч. Jaguar Mark 1 с кубатура от 2400 куб. см. и мощност 112 конски сили е развивал максимална скорост от 163 км/ч и е бил безумно по-скъп от Giulietta. Сравнението е трудно, защото 502 и Марк 1 са по-големи лимузини, но е най-доброто по-това врене от серийното производство, а и сравнението с подобия на автомобили като БМВ Isetta и 600 е напълно излишно. Не се изисква техническо образование, за да се направят изводи от сравнението.
Производството на Giulietta приключва през 1965. Моделът остава емблематичен за Алфа Ромео и до ден днешен. В България също се срещат представители на този модел. Модел Giulietta Sprint e перфектно реставриран от неговия собственик и можем да сме му благодарни, че имаме възможността да се докоснем на живо до една истинска алфа.
През 1977 излиза модел 116 или Giulietta Nuova на базата на Алфета. Представители на този модел също се срещат в България благодарение на грижливи алфисти и поддържат реномето на истинската алфа и хранят егото на алфиста.
Сравнения. Връщайки се към днешния ден е трудно алфиста да си представи сравнение на Giulietta 2010 с представители на 3-та серия на БМВ или някой от класите на Мерцедес или Ауди. Изоставането е огромно и сравнението е излишно. Да Алфа Ромео не е това, което ни се иска. Искрено се надяваме Giulietta 2010 и хората от Алфа Ромео да ни опровергаят напълно, защото единствения начин за бягане от настоящето и съживяване на спомените за алфиста е връщането към миналото и старите истински алфи.
Материалът ни беше предоставен от Alfisti.bg.
0
