Електромобилите са любимата тема на автомобилните производители. Всички те непрекъснато обявяват своите планове са производство и продажба на коли на ток, а някои дори вече ги предлагат на пазара. Самата концепция за подобен тип превозни средства е на повече от 100 години, но все още е далеч от идеала.
Факт е, че електрическите двигатели стават все по-компактни и по-ефективни, а батериите стават все по-мощни и по-добри. Проблемите обаче си остават – колите на ток са скъпи, пробегът им все още не е достатъчен за по-дълги пътувания, а освен това трябва да се чака доста време за зареждането им. Това означава, че този тип превозни средства не е толкова практичен колкото колите с двигатели с вътрешно горене.
Казано по друг начин – ако технологията не се подобри, при това съществено, електромобилите, които се продават в момента, след 10 години ще бъдат напълно безполезни. И продажбата им ще бъде почти невъзможна. Тоест, никой няма да иска да си купи електрическа кола на 10 години. И нейният собственик ще се чуди какво да я прави.
Изобщо перспективите пред колите на ток не са чак толкова добри, колкото изглеждат. Към основните проблеми, за които вече стана дума, трябва да се добавят още няколко, за които производителите не искат да говорят. А те също са доста сериозни и допълнително сгъстяват облаците над електромобилите.
Производство на различни континенти и сложна доставка
По-голяма част от традиционните автомобили, по правило, се правят от компоненти, които се произвеждат в близост до основния завод. Повечето производители отварят заводи на други континенти, за да могат да удовлетворят потребностите на местните пазари при по-малки натоварвания.
Далеч по-евтино е да се правят коли на един континент и съответно да се продават на него, отколкото да се използва един завод за цял свят. Изключение правят само премиум-брандовете, които не се интересуват от загубите, тъй колите им са много скъпи и продажбата им покрива подобни разходи.
Когато първите хибриди излязоха на пазара, тя бяха критикувани заради никел-метахидридните им батерии. Металът за тях се доставяше от мини, разположени в изолирани части на планеата. Налагаше се металът да се превозва през цял свят, за да бъде използван за направата на батерии, които на свой ред предприемаха ново пътуване към автомобилните заводи.
Излизането на електромобилите не промени съществено ситуацията. Да, производителите се научиха да правят батерии при „домашни условия”, но материалът за тях пак идва от далеч. И това съществено повишава разходите на автомобилните компании.
Висока цена на лития и другите редки метали
Както стана дума, за батериите на електромобилите са нужни скъпи метали. Повечето производители използват литиево-йонната тахнология, за да могат да бъдат конкуретноспособни. А най-скъпата част от нея е литият, който на свой ред става все по-скъп и по-скъп. Откъде обаче се взима този материал?
По данни на геоложката служба на САЩ от 2015 г., главният доставчик на литий е Австралия. Следват Чили, Аржентина, Китай и Зимбабве. Заради повишеното търсене цената на метала се увеличава непрекъснато и ако не се появи алтернатива, тя може да скочи до небето. Съответно това ще се отрази и на цените на самите електромобили.
Проблемът не е само в лития, тъй като за батериите се използват още няколко много редки метала – диспросий, лантан, неодим и празеодим. Всички те се добиват при доста тежки условия, като самият процес по извличането им влияе негативно на околната среда.
Рециклиране на батериите
Първата Toyota Prius е вече на близо 20 години и настъпва времето, когато батериите на този модел трябва да бъдат сменени. Ако прогнозите на производители се сбъднат, то през 2045 г. на Земята ще се натрупат огромен брой литиево-йонни батерии, които ще трябва да бъдат рециклирани.
Срокът 2045 г. не е избран случайно, тъй като ще настъпи 20 години след очаквания бум на батериите през 2025 г. Към момента в света има няколко компании, които преработват не само литиево-йонни, но и метал-хидридните акумулатори. Те обаче няма да имат капацитета да се справят с огромните количества, които ще се натрупат.
Когато дойде времето да се рециклират огромен брой електромобили, ще стане ясно, че преработващите заводи просто не могат да се справят и тогава ще осъзнаем истински мащаба на проблема. В Toyota вече работи програма по събиране на старите батерии, но от екологична гледна точка процесът все още не е съвършен. И съответно той продължава да нанася вреди на околната среда.
Край на лесните ремонти
Много хора в момента предпочитат сами да отстраняват леките повреди по своите коли. При електромобилите нещата ще се ограничат до смяна на гумата или на изгоряла крушка на фаровете. И ако колата все още е в гаранция, нещата са ясни, но какво ще се случи при повреда на електромотора, а гаранцията на производителя е изтекла? Просто, нито един сервиз няма да може да свърши работа, а компанията, която е произвела машината, ще може да постави космическа цена за ремонта.
Забравете за приключенията
С навлизането на електромобилите пътешествията до отдалечени райони ще станат невъзможни. Хората ще бъдат принудени да планират маршрута си от точка А до точка Б, където ще могат да заредят превозното си средство. И това едва ли скоро ще се промени, което съответно ще превърне колите на ток в удобно средство за придвижване в населените райони.
С други думи – електромобилът няма да може да измести напълно автомобила с двигател с вътрешно горене. Просто в някои райони на планетата, особено в такива с по-суров климат, той ще бъде неизползваем. И там хората ще залагат на познатата ни технология.
Възобновяема енергия и водород
Розата е прекрасно цвете, но и тя има шипове. Да, те могат да бъдат премахнати, но това трябва да става много внимателно. Същото важи и за електомобилите и превозните средства на водород. Тези коли не отделят вредни емисии, но пък и енергията идва от невъзобновяеми източници.
Правителствата в много държави хвърлят огромни усилия за получаване на „зелена” енергия, но прогресът още е слаб. Ако живеете в собствена къща, а не в апартамент, то спокойно можете да поставите слънчеви панели на покрива и вашият електромобил да се зарежда от тях. Тези панели обаче са доста скъпи.
Машините на водород изглеждат по-перспективни, но и това не е точно така. При голямо производство водородът се извлича от метан, като пи процеса се генерират окис и възглероден двуокис.
В крайна сметка, при всички посочени проблеми вече има теоретични решения, но за осъществяването им са нужни сериозни държавни субсидии, както и голям брой потенциални клиенти.
1
