„Умира” ли задното предаване?

Времето лети бързо, но навярно мнозина си спомнят, че още през 90-те години автомобилите с предно предаване се считаха за по-перспективни. Управляемостта им като цяло също беше на по-добро ниво от на тези със задвижване към задната ос. Дори американските модели с големи размери преминаваха масово към предно предаване. Но въпреки това класическото задно предаване дори 30 години по-късно оцелява и си остава предпочитано от някои марки. Защо е така?



От историческа гледна точка схемата с предно предаване побеждава останалите, защото е най-разпространена. Не само леки автомобили, но дори и товарни машини разчитат на тази схема. Останалите варианти заемат далеч по-малки ниши от пазара.
Всъщност задното предаване е крайно нелогично – моторът е отпред, а задвижването отзад. Защо трябва да се предава мощността от единия край на машината до другия? Това налага направата на големи и тежки детайли, които повишават теглото на автомобила и затрудняват управлението му. Каква е логиката на подобно схема?

Малко история

През 70-те и 80-те години на миналия век задно предаване е заклеймено като „неудобно” и „опасно”. Недостатъците му са много. Кардановият вал и скоростната кутия отнемат много от мястото в салона, повишават центъра на тежестта и налагат направата на повече място за двигателя. Задният мост намалява размерите на багажника и не позволява поставянето на резервоара зад седалките. Освен това мястото на резервоара в задната част на колата крие и друга опасност – при удар той губи своята херметизация.



Надлъжното поставяне на двигателя на свой ред не позволява ефективното използване на мястото под капака. И най-важното – управляемостта на автомобила в този случай е доста по-лоша, а и по-трудна, особено за по-неопитните шофьори.

Все пак тази схема има и плюсове. Сред тях е възможността за поставяне на по-големи двигатели, както и на по-големите автоматични трансмисии. Освен това тя позволява използването на по-прости системи за охлаждане, тъй като вентилаторите се задвижват директно от двигателя. При задно предаване обезшумяването на салона е по-добро, а и безопасността (при челен удар) е на по-високо ниво заради по-големите размери на предната част.

Въпреки това предното предаване постепенно взима превес, при това във всички класове. Първоначално то превзема колите от марките класове, после от средните и накрая стига дори до бизнес-класа. Така в края на 90-те години задното предаване започва да се счита за странен каприз от страна на немските и английските премиум-марки. Самите те от време на време изненадват публиката с някой концептуален модел със задвижване към предната ос.



В същото време всички недостъци на предното предаване са решени успешно още през 80-те години. То се появява при модели с редови 6-цилиндрови мотори и дори при V8 двигатели с автоматична скоростна кутия. При това без да се губят основните параметри на автомобилите – по-големи габарити и сравнително по-ниска цена на производство. Постепенно обаче нещата отново се променят и предното предаване изчезва от големите премиум-модели в бизнес-класа. Стига се дори дотам, че BMW се опитва да възроди задното предаване в автомобил от така наречения „Голф-клас” (BMW 1-Series).

Модно, но не и практично

Факторите за подобен под на събитията са няколко. Според едни експерти, проблемите са чисто технически и предно предаване не става за големите автомобили. Други са на мнение, че германското лоби просто взима връх и всичко е въпрос на имидж – решено е, че големите луксозни модели трябва да бъдат със задно предаване и това е.

А предното задвижване не става по-лошо. Дори напротив – върху неговата основа се появяват системи за задвижване на четирите колела, които решават и малкото недостатъци. Самото автомобилостроене започва да се променя с големи темпове, като все по-важна роля вече играят огромни брой системи за безопасност и асистенти на водача. Те решават успешно всички проблеми с активната безопасност, която при колите с предно е на по-ниско ниво.

Има и друг важен момент – самото производство на автомобилите се променя и става напълно автоматизирано. Вече не представлява никакво сложност идеалното монтиране на двигател и трансмисия в автомобил със задно предаване. Проблемите с габаритите на салона, на багажника и резервоара също са решени успешно още през 90-те години. Независимото многоточково окачване, по-сложните форми на резервоара, компактните карданови валове и скоростни кутии позволяват пренасянето на центъра на тежестта максимално ниско.



Така нещата постепенно се изравняват от гледна точка на производството и технологии. И нещата вече опират до имидж. Например, дори най-малкият и евтин автомобил с предно предаване предлага кожен салон, климатик, електрически пакет и навигация. Всичко това повишава комфорта на возещите се в него. Това означава, че моделът от бизнес-клас трябва да бъде на по-високо ниво, тоест да се откроява. При това не само като оборудване, но и технически.

Практичните и обикновени решения в случая не вършат работа. Клиентът трябва да бъде спечелен с нещо различно – наример с хидропневматично окачане, хибридно задвижване или забележителен дизайн. Гамата от двигатели трябва да се разшири, като задължително трябва автомобилът да има и спортни качества и най-вече отлична управляемост. Важно е още шумът в салона да е по-малко, а двигателят да звучи по-добре. И не на последно място – моделът да разполага с възможно най-добрата активна и пасивна безопасност. Отговорът на всичко това се оказва именно колата със задно предаване.



При нея големият и мощен мотор може да се постави надлъжно, като има място и за цялото допълнително оборуване. Във всички случаи автомобилът ще бъде доста тежък, така че допълнителни 20-ина килограма заради кардановия вал и задния мост вече не са толкова важни. Самият силов агрегат е добре капсулован, което означава по-малко шум в салона. А по-големите зони на деформация в предната част повишават безопасността на шофьора и пътниците.

Допълнителните системи за настройки на кормилното управление също играят важна роля в случая. Самите колела вече са „разтоварени” от тягата, така че за реализиране на по-висока мощност няма нужда от система за задвижване на четирите колела. И най-важното – всичко вече е измислено, така че трябва само да се постави, като това решава проблема със себестойността на автомобила. Тя се покачва с използването на по-скъпи материали, но там нещата отново вече опират до имидж.

Впрочем, пазарът в САЩ е доказателство за това, че задното задвижване и мощният мотор не означават непремонно висока цена. През 80-те години американците бяха принудени да се откажа от своите класически коли и започнаха да пресмятат какъв е разходът на гориво. Сега това е забравено и за местните производители е по-важно масовото производство и унификацията на платформите, а не това дали предното предаване е по-удобно или по-евтино от задното.



Изисквания за имидж и технологиите явно подсказват, че класическото задвижване – това към задната ос, ще оцелее до края на автомобилостроенето в сегашния му вид. Едва ли ще се стигне до ситуация, в която премиум-производителите ще бъдат принудени за затегнат коланите и да намалят разходите. В същото време обаче е ясно и друго – в класовете, където практичността е по-важна от имиджа, то няма никакви шансове.

Снимки: Производителите