Историята на Corrado - най-добрия провал на Volkswagen

В края на 80-те Volkswagen решават, че е време да сменят своето двуврато спортно купе Scirocco с нещо ново. Така се появява Corrado, чието име идва от испанския глагол за “тичам”, който при по-свободен превод може да означава и “тичам бързо”. Според някои източници името било свързано с италианския ренесансов художник Джакуинто Корадо. Според други така се наричал местен вятър в южна Испания - подобно на Scirocco и Passat, които са имена на ветрове. От VW през годините са потвърждавали и трите версии, така че е трудно да се каже каква е била оригиналната идея на името.
   
      

Corrado - някога пазарен неуспех, а днес - все по-сигурно очертаваща се бъдеща класика
  
    
Всички модели на Corrado са сглобени от независимия производител Karmann Coachworks, който е базиран в Оснабрюк, Германия. Компанията има дълга история в производството на модели за Volkswagen и други германски компании. Фирмата стартира дейността си през 1902 г. като независим производител на купета под името Wilhelm Karmann GmbH, а първият си значителен проект тя завършва през 1949 г. в лицето на Volkswagen Beetle Cabriolet.

Така или иначе, Karmann остават в историята с работата си по фамозния Volkswagen Karmann Ghia, представен през 1955 г. Освен тези два модела, германците правят всички кабриолети на Volkswagen, Scirocco, както и Porsche 356 и 914/916. В момента Karmann са ангажирани със сглобяването на Mercedes S-Class Coupe Cabriolet.

1989

През 1989 Corrado е представен в Европа, Англия и Канада. Веднага след премиерата си моделът е идентифициран като истински Volkswagen, въпреки че бил по-различен от всичко, което компанията е произвеждала до този момент. Дизайнът бил масивен и мускулест, за разлика от стандартните по това време елегантни и аеродинамични купета. Двигателят на върховата по това време версия G60 имал нестандартен механичен компресор, за разлика от популярните по това време турбокомпресори.
 
  

 
  
Обосновката зад всичко това била, че от Volkswagen се надявали, че колкото по-различен е автомобилът им от останалите коли на пътя, толкова по-сериозен интерес ще привлече. С други думи, те се опитали да достигнат постигнатото от Beetle през 60-те и 70-те с Beetle.

Хората веднага обикнали нестандартния дизайн, но останали леко разочаровани от динамиката, която не подхождала на спортен автомобил. От Volkswagen декларирали време за ускорение от 0 до 100 км/ч - 7.5 секунди, но повечето шофьори не успявали дори да се доближат до него, спирайки хронометрите на 8.2 секунди. Двигателят бил 1.8-литров с един разпределителен вал, 4 цилиндъра, стоманен блок и алуминиева глава, а за произвеждането на мощността му се грижел механичен компресор с интеркулер.

И докато повечето механични компресори разгръщали мощността си правопропорционално на оборотите на двигателя, от Volkswagen се погрижили да гарантират висока мощност в средния оборотен диапазон. Идеята била добра, но по този начин германците репликирали работата на турбокомпресорите и тяхната “турбо дупка” в ниските обороти - нещото, което се предполагало, че механичните компресори трябва да елиминират на първо място. Мощността се разгръщала от около 2000 об/мин, но максималният брой конски сили бил достъпен между 3000 и 6000 об/мин.
  
   

 
    
По време на един от тестовете, журналистите от AutoWeek отбелязват впечатляващата липса на т.нар. “torque steer”, който обикновено засяга мощните автомобили с предно предаване. Най-просто казано, в тези случаи, мигновеното разгръщане на въртящия момент кара автомобилът да “дърпа” в една посока, а това от своя страна принуждава шофьора да се бори с волана.

Въпреки липсата на “torque steer” обаче, автомобилът бил разкритикуван заради дългия и неособено прецизен ход на лоста на механичната скоростна кутия. Въпреки това, мнозина благославят германския минималистичен подход в използването на обикновени технологии. По това време на пазара започват да се появяват японски автомобили с променливото предавателно число на кормилната рейка, електронното управление на амортисьорите и системите за задвижване на четирите колела. Corrado не разполага с нито една от тези технологии и въпреки това е чудесен за каране.

Volkswagen Corrado е оборудван с хидравлично усилване на волана, вентилирани предни дискове и солидни дискове отзад. Системата против приплъзване на гумите по време на спиране ABS се предлага срещу доплащане, 15-инчовите колела са стандартни, както и гумите с размер 195/50/15, които обикновено били от модела Pirelli P600.

Нещото, което определено впечатлява в Corrado е активният сгъваем спойлер, който се издига автоматично при 70 км/ч и се прибира обратно, когато скоростта падне под 20 км/ч. Журналистите обаче останали недоволни от факта, че при отворено положение спойлерът блокирал видимостта през задното стъкло, а и от това, че той ставал реално ефективен при много по-висока от всички ограничения скорост. Все пак този спойлер значително увеличавал сцеплението на задния мост и кореспондирал с ниското челно съпротивление на Corrado от 0.32.
  
    

  
    
Това, което останалите автомобили не можели да предложат на своите клиенти, били практични задни седалки, върху които можели да се настанят удобно двама възрастни. Най-близо до тази функционалност се доближавало BMW 3-Series Coupe. От AutoWeek заключават, че докато Corrado поема по по-трудния път и прави нещата по различен начин, крайният резултат е същият - качествен и достъпен спортен автомобил, осигуряващ удоволствие зад волана.

В Щатите Corrado се предлага за 17 900 долара, за които получавате стандартно климатик, кожен волан, електрически стъкла, електрически огледала, касетофон Heidelberg, бордови компютър, темпомат, централно заключване, фарове за мъгла и др.

1991

През 1991 г. Volkswagen решава да експериментира и представя уникален прототип на Corrado G60 Cabriolet. Според официално публикуваните снимки на концепта, задните седалки са премахнати, за да може там да се побере мекият сгъваем покрив. Този вариант така и не е одобрен за серийно производство. Ако беше стигнал до конвейера, моделът най-вероятно щеше да бъде поверен на Karmann, които не е изключено да бяха открили начин да запазят задните седалки и да открият място за сгънатия покрив в багажника, както днешните 4-местни кабриолети. Доказателството е Golf Cabriolet, който съшо е дело на Karmann.
   
  

1992

Това е единствената моделна година, в която Corrado се предлага и в двете топ версии: G60 и VR6. Компресорният G60 вариант е спрян от производство през първата половина на годината, но VR6 продължава да се произвежда, а надеждата на Volkswagen e 6-цилиндровият двигател да изтрие лошите спомени от G60 от съзнанието на клиентите си. Иновативният двигател с минимален ъгъл от 15 градуса между цилиндрите разработва 178 к.с. и 240 Нм и печели наградата за иновация на Popular Science през същата година.

Компактният дизайн позволява на мощния двигатле да се побере в малкия двигателен отсек на Corrado, който е проектиран за 4-цилиндрови двигатели. Двигателят бил толкова компактен, че на инженерите почти не им се наложило да модифицират шасито, за да го поберат вътре. В следващите години VR6 двигателят започва да се предлага в почти всички модели на Volkswagen, но всички са единодушни, че той развива пълния си потенциал именно на борда на Corrado.
  
  

   
   
Стандартните екстри за VR6 моделите включват система за контрол на сцеплението, известна и като електронно заключване на диференциала, която сработва при скорост до 40 км/ч и използва сензорите на ABS системата, за да упражнява спирачно усилие върху изгубило сцепление колело, което системата засича, че се движи със 110 оборота по-бързо от останалите. По този начин инженерите позволявали известно буксуване, но когато ситуацията излизала извън контрол, провинилото се колело било връщано в правия път до скоростта на колелага със сцепление. Системата разполагала и с технология за следене на температурата в спирачките, която предотвратява прегряването.

Вариантът Corrado VR6 бил оборудван с окачване Koni, което било по-комфортно и деликатно в сравнение с по-грубите Bilstein амортисьори на Corrado G60.

След излизането му на пазара станало ясно, че Corrado VR6 е конкурент на Porsche 968, BMW 325is, Nissan 300ZX, Mitsubishi Eclipse GSX, Honda Prelude VTEC, Ford Probe GT и Toyota Celica GT. От всички тях моделът на Volkswagen имал най-добро време за ускорение от 0 до 100 км/ч. Журналистите от американското издание Car and Driver успели за запишат най-добро време от 6.4 секунди и максимална скорост от 227 км/ч.

1993

Corrado VR6 започнало да се радва на нов пазарен подем, благодарение на своя нов двигател и на положителните отзиви от специализираната преса по целия свят. За да оразличат 6-цилиндровото Corrado от неговите по-слаби и неуспешни G60 версии, от Volkswagen представили фейслифт през 1993, който имал освежен дизайн и по-богато оборудване.
    
      

 
  
1994

Това е последната моделна година на Corrado в Щатите.

1995

Година по-късно производството е преустановено и в останалата част от света. Малко преди това в Европа и Великобритания на пазара е пусната специалната версия Corrado Storm, която се отличава със специалния екстериорен цвят Aqua Blue Pearl Metallic, 6-лъчеви джанти BBS, кожен салон, люк, аудио система Sony и хромирани емблеми VR6. Без никакъв шум, в края на годината Corrado изчезва от търговските представителства.

За седем години на пазара Karmann произвежда общо 97 521 бройки от модела. За сравнение, години по-рано същата компания сглобява 291 497 бройи от второто и 504 153 бройки от първото поколение на предшестващия модел Scirocco.

Като цяло, Volkswagen Corrado се доказва като чудесен наследник на Scirocco, а след появата на неговата VR6 версия през 1992, автомобилът от Волфсбург се оказва и доста по-добър като показатели от почти цялата налична конкуренция. Мнозина стигат по-далеч, казвайки, че Corrado VR6 е толкова добър автомобил, че заслужава емблемата на Porsche.
  
    

  
    
Всичко това прави изключително странен факта, че Corrado не се продава никак добре. Теориите защо е така са разнопосочни. От една страна Volkswagen не залага на агресивен маркетинг и реклама, какъвто автомобилът заслужава. Проблемите с имиджа и надеждността на някои версии също не се отразяват добре на потребителските нагласи. Въпреки това, Corrado остава един от най-добрите автомобили, създавани от Volkswagen и безспорно най-добрият, най-бързият и най-атрактивният, създаван от германците през 90-те. 

Още снимки на Corrado вижте в ГАЛЕРИЯТА:

2 от 13 | Историята на Volkswagen Corrado